— С други думи, всички необходими суровини за разработването на нови поколения дронове.
Пейнтър кимна.
— Също така индустрия за много милиарди, която се разраства.
— Къде е базата на „Скаксис“? — попита Джейн.
Пейнтър се усмихна мрачно.
— В страна от бившия Съветски блок.
— Сърбия — добави Рут.
Франк подсвирна.
— Някой спомена ли политическо напрежение?
Тъкър мислеше същото. След разпадането на Югославия на няколко малки независими държави регионът кипеше от бунтове, войни, убийства, престрелки и дори етнически прочиствания от десетилетия. И макар че напоследък този ъгъл от Европа се бе успокоил, мястото си оставаше размирно.
— Ако Келерман възпламени това буре барут — каза Тъкър, — Адът ще се изсипе върху цяла Европа.
Пейнтър се изправи и се подпря с две ръце на бюрото си.
— И разполагаме с двайсет и четири часа да попречим.
— Това е невъзможно — промърмори Франк.
— Знам как можем да го направим — каза Нора.
Всички се обърнаха към нея.
Тя не трепна.
— Санди ни е дала отговора, но за да се справим, трябва да участваме всички.
Пето
Щурмуване на замъка
31.
27 октомври,
08:07 централно европейско време
Кралево, Сърбия
След дванайсет часа, на половин свят разстояние от Тринидад, Тъкър и групата се друсаха в друг нает джип. Температурата в този ранен час в южните планини на Сърбия беше под нулата, тъй като през Балканите бе минал студен фронт. Пътищата бяха заледени и от ниските облаци, настанили се над зелените върхове на Динарските планини, се сипеше ситна суграшица.
— Не е точно като на Карибите, нали? — обади се Франк от задната седалка.
„Да, не е“.
Тъкър караше снежнобяла шкода „Йети“ — автомобил с двойно предаване, който често се среща в планинските райони на Сърбия. Рут Харпър бе уредила този транспорт, за да се слива с местните, не че беше подходящ като големина за групата им.
Джейн беше получила разрешение от лекарите и сега седеше на дясната предна седалка, увита в дебело пухено яке, а Франк и Нора бяха отзад с Каин. Последният член на групата, Рекс, беше в багажника, увит в брезент.
Стигнаха до малкото градче Кралево в Южна Сърбия, след като през нощта летяха с частен самолет, който взе разстоянието от Тринидад до Сърбия, без да зарежда никъде по пътя. Рут бе избрала този малък планински град и незначителното му регионално летище по две причини.
Най-напред, за да не допусне една и съща грешка два пъти. След като два от дроновете на „Танджънт“ бяха свалени, трябваше да приемат, че Лион подозира, че Тъкър и компания са останали живи след изпепеляването на остров Патос, и че ще наблюдава летището в Белград. Преди час бяха кацнали на малкото летище в Кралево, с европейски опознавателни знаци и гръцки паспорти, благодарение на добрите хора в „Сигма“.
Джейн, която проучваше картата на коленете си, спомена втората причина да кацнат в Кралево.
— Комплексът на „Скаксис Майнинг“ се намира само на деветдесет километра в планините. За да стигнем там, трябва да се движим по шосе, обозначено като Е-761, което води към границата на Сърбия с Черна гора.
Тъкър кимна.
Миналата нощ Пейнтър бе съобщил за повишена активност на товарни хеликоптери в района, както и за пристигането на колона тежки камиони. Всички бяха готови да се обзаложат, че каквото и да е намислил Келерман за региона, базата за операциите ще бъде на територията на „Скаксис Майнинг“.
На задната седалка Каин се прозина така, че чак челюстите му изпукаха.
„Разбирам те, приятел“.
Времето не чакаше и групата се бе задоволила само с дрямката на борда на самолета, макар че Франк и Нора прекараха повечето време навели глави пред лаптопите. Дори и сега двамата мърмореха зад Тъкър за кодиране и алгоритми — на практика чужд език.
До голяма степен всичко, което предстоеше да се случи, зависеше от тях двамата, най-вече от Нора. Тя познаваше най-добре работата на Санди, докато Франк по-скоро помагаше на младата жена да тества идеите си. Тъкър и Каин просто трябваше да отведат Нора там, където трябваше да стигне.
Джейн избърса запотеното стъкло до себе си. Тъкър искаше да не я взема — за да е в безопасност, но и защото все още ѝ беше ядосан. По време на полета почти не разговаряха. Дори Каин усещаше напрежението и често отиваше ту при единия, ту при другия, като че ли за да ги сдобри със силата на волята си.