В края на краищата Тъкър бе признал, че помощта на Джейн ще му е нужна. На нея имаше по-голямо доверие, независимо от случилото се, отколкото на всеки друг, включително на агентите на „Сигма“, които Рут бе предложила да ги придружават. Джейн имаше кръвен залог в играта — собствен и на приятелите ѝ. Освен това той виждаше решителния ѝ до вманиаченост поглед, когато тя си мислеше, че никой не я гледа. Познаваше това изражение, защото го бе виждал твърде често в огледалото, когато го връхлитаха тревожността и отчаянието. През годините се бе справял с тази болка — беше се опитвал да се бори със злото около себе си и се надяваше един ден отново да открие равновесието си.
Не можеше да лиши Джейн от възможността да направи същото.
Тя трябваше да доведе нещата докрай.
В края на краищата, след като разполагаха с толкова малко време, Рут се бе съгласила — след кратък спор — да позволи групата на Тъкър да се насочи към територията на врага като преден отряд за прецизни удари. Самата тя се бе върнала във Вашингтон, за да организира подкрепата, която трябваше да осигури на Тъкър на място. Освен това съгласуваше действията си с Пейнтър, за да се справят с Пруит Келерман.
Засега групата разчиташе само на себе си.
Тъкър погледна Нора в огледалото. Виждаше тежестта върху раменете ѝ, от сенките под очите до превития гръб. Но на лицето ѝ виждаше и твърда решимост да поиска възмездие за жената, която обичаше и която ѝ бе оставила оръжието да го направи.
Дори и в момента Нора стискаше флашката на Санди в юмрука си.
Санди бе подобрила алгоритмите на Тюринг и бе записала резултатите на малкия електронен носител, което бе дало възможност на Нора и Франк да препрограмират Рекс с новите, по-добри алгоритми. Това вече им бе дало възможност да са крачка напред, но за да спрат операцията, беше нужно да прибегнат до последния файл на флашката — шедьовъра в реверсивното инженерство на Санди.
Тъкър помнеше файла, който бе видял на екрана няколко дни преди това, както и името му.
Лоботомия.
В този файл беше ключът за разбиване на всичко, което съдържаше копие от оригиналната работа на Санди, преди всичко системата изкуствен интелект на дроновете. Програмният код беше в състояние да лиши от „мозък“ летящите военни машини, да ги превърне в метал за скрап. Бяха преценили възможността да използват Рекс като система за пренасяне на кода, но възможностите му бяха ограничени. В най-добрия случай би могъл да плени един дрон, както в „Бели пясъци“. За да се извади от строя цялата ескадрила, трябваше да проникнат в контролния център на операцията и да заразят с кода на Санди главния управляващ компютър, който да го разпространи до всички машини. Но за да стане това, най-напред трябваше да открият командния център на Келерман.
С тази цел наум Тъкър караше нагоре в планината, без да забравя и за момент историята на региона. Беше слушал възрастни рейнджъри, служили — открито и под прикритие — в Косовската война, да разказват истории за масови гробове, за сринати до земята цели села, за изнасилени и обезобразени жени, за концентрационни лагери, които могат да съперничат на лагерите в нацистка Германия. И макар че войната беше приключила преди почти две десетилетия, напреженията в региона си оставаха.
Как на Келерман би могло и през ум да му мине да хвърли запалена клечка в това буре барут?
05:02 източно лятно време
Смит Айланд, Мериланд
— Пак ли се колебаем, господин президент?
Пруит потисна прозявката си. Това беше сутрешен видеоразговор със сръбския президент Марко Давидович. Слънцето още не беше изгряло на Източното крайбрежие, но Пруит беше буден от час. Залозите днес бяха твърде големи, за да се обърка нещо.
Давидович се наведе към екрана и пролича лъскавината на бледата му кожа, която подчертаваше тъмните кръгове около очите. От камината зад него личеше, че президентът се обажда от частния си кабинет в президентския дворец в Белград.
— Ни най-малко — отговори Давидович неуверено. — Просто искам да се уверя, че всичко е наред. Ще изиграя ролята си по сценария, но рискувам твърде много.
— Аз също — възрази Пруит с равен глас, за да потисне раздразнението си. Не искаше сръбският президент да се съмнява в него, особено на толкова късен етап. Просто искаше копелето да си седи в двореца и да продължава да пие любимата си гадна сливовица.
Толкова ли много искаше от него?
— Напълно в график сме на границата — увери Пруит президента. — По залез операцията ще започне… и призори ще отмъстиш на Черна гора и ще си спечелиш трайно любовта на твоите хора.