Кимна на Франк, който не беше във възторг от идеята, и заедно преместиха заграждението настрани достатъчно, колкото Джейн да прокара джипа. Бялата машина вече беше покрита с пръски кал и мръсотия от покрива до гумите.
Тъкър и Франк върнаха заграждението на мястото му и продължиха нагоре по планинския път. Скоро той стана стръмен, така че се включи и задното предаване на шкодата. Пътят се заизкачва на зигзаг по склона на планината. За съжаление, като че ли се отдалечаваха от терена на „Скаксис Майнинг“.
— Губим си времето — каза Джейн, когато взеха поредния завой. — По-добре да се връщаме.
— Още малко — настоя Тъкър. — Ако се качим на билото, може би ще успеем да видим комплекса от високо.
— Рекс би го направил много по-лесно — предложи Нора.
— Обаче може да го видят.
След още мъчителни десет минути стигнаха билото на хребета. Тъкър паркира колата под някакви борове и слезе. Пред очите му се разкри панорама, която показваше същинската големина на предизвикателството, което ги чакаше.
„Скаксис Майнинг“ се оказа огромна рана върху обраслата с растителност планина. Цели върхове бяха изядени, а падините бяха запълнени с отломки и отпадъци от копаенето. На много места сред неравния пейзаж се виждаха токсични зелени езера, около дървообработващи машини и бетонни постройки, които бълваха черен дим от високи фабрични комини.
— Виждал съм подобно опустошение в Апалачите — каза Франк. — Изкопават и изнасят цели планински върхове.
— В момента не се вижда нищо необичайно — обикновен работен ден. — Тъкър видя да се издига хеликоптер с окачен отдолу контейнер отломки, които щеше да пренесе до мястото за отпадъци.
— Обаче знаем, че наоколо патрулират „оси“ — напомни Нора. — Тоест, мястото, изглежда, е това.
Тъкър кимна към рудниците долу.
— Ако мините работят така, Лион и компания трябва да пазят работата си в тайна от работниците.
— Къде се крият обаче? — попита Джейн.
Франк сви рамене.
— Още няколко полета на Рекс и ще можем да засечем къде е командният център.
Джейн го изгледа неуверено.
— Територията е огромна.
Тъкър погледна към другата страна на минния комплекс, към селото Камена Гора. От тази височина в далечината се виждаха и други села. Бяха сгушени в съседните долини, които бяха разперени като петте пръста на човешка ръка. Дланта се простираше на юг и след поредица по-ниски възвишения и гори достигаше границата между Сърбия и Черна гора.
Тъкър огледа границата внимателно.
„Какво планира Келерман? И защо тук?“
Знаеше за проблемите между тези две страни и подозираше, че те са ключът към това, което щеше да се случи. В Тринидад Келерман се бе възползвал от вътрешнополитическото напрежение на островната република. Вероятно планираше да се възползва от подобни конфликти и тук, на Балканите.
„Но как смята да изиграе играта си?“
Тъкър се обърна към Франк.
— Рекс има ли достатъчно заряд, за да огледа част от границата с Черна гора?
— Ако се приближим още малко. Примерно, ако го пуснем от покрайнините на онова село. — Франк посочи Камена Гора. — Може би дори ще ударя два заека с един куршум.
— В смисъл?
Франк обясни:
— Ако пусна Рекс южно от онова село, мога да се обзаложа, че ще успея да засека точното място на командния център на операцията.
— Няма да приема такъв облог. Знам какво можеш да направиш с Рекс.
Франк се намръщи.
— Аз пък си мислех, че ще спечеля една бира.
— Ти ми кажи откъде се управлява операцията тук и ще ти купя цяла каса.
Франк се ухили.
— Дадено.
11:40
Върнаха се в шкодата, спуснаха се по виещия се път, излязоха от територията на горското стопанство и се върнаха назад през долината. Когато наближиха Камена Гора, покрай пътя започнаха да се появяват селски къщи, заобиколени от кошари с кози и овце. Добре поддържани дъсчени огради, боядисани в бяло, очертаваха линии през зелени ливади.
— Имам чувството, че съм у дома, в планините около Хънтсвил — промърмори Франк.
Нора се усмихна.
— И Санди би харесала това място.
Когато влязоха в самото село, една от разликите пролича веднага. Местните хора тук изобщо не страдаха от параноята на планинците от Апалачите. Възрастните мъже им махаха, малки деца подвикваха и весело гонеха колата. Тъкър спря на централния площад на селото до чешма, на която имаше покрита с лишеи статуя на войник в атака, с насочен към невидим враг щик.
— Защо спираме? — попита Джейн.
— Ще проверя дали някой знае английски. Може и да науча нещо от местните. — Обърна се към Джейн. — Вие отидете до южния край на селото и вдигнете Рекс във въздуха, после се върнете да ме вземете.