Тъкър се обърна към Каин на задната седалка.
— Стой при тях, приятел.
Беше достатъчно рисковано да показва физиономията си толкова близо до „Скаксис“, а с Каин щеше наистина да е прекалено. Хората щяха да говорят за американец с куче. Остави групата в джипа, вдигна качулката на якето си и омота шала около брадичката си. Преди да излезе си сложи слънчеви очила — не че имаше нужда в такъв облачен ден.
Колата се отдалечи и той отиде при жена на средна възраст със синя забрадка. Държеше в ръце самун хляб, голям колкото бебе. Забеляза го и му се усмихна, а когато застана пред нея, леко наклони глава.
— Мога ли да хапна нещо някъде тук? — Направи жест с ръка, изобразяващ хранене. Даваше си сметка, че най-доброто място да научиш клюките е местното заведение.
— Говори английски — каза жената и усмивката ѝ стана по-широка заради неумелия му опит да комуникира с езика на знаците. — Ела. Покаже. Хубаво храна.
Прекоси площада към варосана тухлена къща с надпис на кирилица над вратата.
— Американец? — попита жената.
— Канадец — поправи я той. Правеше всичко възможно да прикрива присъствието си възможно най-дълго.
„Всички обичат канадците“.
— Аз Божена. — Тя сложи длан на гърдите си и го погледна.
Той смяташе, че Лион още не знае истинското му име, затова го каза на жената.
— Тъкър.
— Тъкър — повтори тя, като че ли пробваше името, после кимна, като че ли го намери за приемливо.
— Дошъл хубаво време. Днес обяд агнешка чорба. Супа от агне. Много хубаво в студен ден.
— Звучи чудесно.
Тя го въведе през вратата, отново с усмивка. Топлината от каменната камина прогони студа от костите му почти мигновено. Мястото за хранене се състоеше от две дъсчени маси с пейки пред бумтящия огън и малък бар с рафтове прашни бутилки отзад. Стълби водеха нагоре, вероятно към стаи под наем.
Очевидно беше някакъв сръбски вариант на хостел.
Божена поговори със собственика, прегърбен старец, застанал пред голяма тенджера с черпак, и посочи Тъкър. Единствените други клиенти бяха двама груби на вид младежи с работни дрехи, оставили бежови шапки до лактите си на масата. Силните им мазолести ръце бяха чисти, но под ноктите имаха пластове мръсотия и смазка.
„Миньори“, помисли си Тъкър.
Свали якето и шала си, като държеше под око двамата клиенти, но след като го огледаха веднъж с пренебрежение, те престанаха да му обръщат внимание и продължиха да ядат супата си.
Божена пристъпи напред и представи собственика.
— Това Йосиф. Той грижи за тебе хубаво.
— Благодаря — отвърна Тъкър, когато жената тръгна към изхода.
— Ти яде? — попита Йосиф и вдигна черпака, който, изглежда, изпълняваше ролята на меню.
— Яде — отвърна Тъкър и седна на свободната маса.
Старецът се върна с голяма купа, пълна почти до ръба.
Тъкър се обърна леко настрани и го попита:
— Миньори, да? — Наклони глава към другите двама клиенти. — Сигурно е добре за бизнеса, щом „Скаксис“ са наблизо.
Старецът може и да не разбра, но определено разпозна името на мината.
— „Скаксис“ — повтори и направи гримаса, все едно плюе в ъгъла. Двамата млади мъже не му обърнаха внимание, приведени на купите си, прекалено гладни и уморени, за да ги интересува.
— „Скаксис“ иска да махне нас — обясни Йосиф и направи жест с ръка. — Искат всичка земя, и отдолу. Ние казва не. — Тропна с крак за по-голям ефект. — Купуват всичко. Дори синовете ми.
Обърна се и се намръщи към двамата млади миньори — изглежда, те бяха синовете му — и им каза нещо, което ги накара да се свият още повече над купите си. Явно бяха свикнали с подобни укори.
Тъкър започна да се досеща какво цели да получи Келерман от конфликта в региона.
„Още територии, за да разшири операциите си и да експлоатира подземните богатства“.
Преди да продължи разговора, на площада спря изпръсканата с кал шкода. Франк изскочи от нея, мушна бързо пулта под якето си и се огледа тревожно.
Това не беше добре.
— Извини ме — каза Тъкър, излезе и махна на Франк да дойде.
Франк влезе забързано и седна до него на масата.
— Трябва да видиш нещо.
Остави пулта на масата и го прикри с лакът.
— Рекс засне района почти на самата граница, на три километра южно оттук.
Франк изведе на дисплея снимка от височина, поглед към площ с фронт четиристотин метра и петдесет метра в дълбочина. От разстояние всичко изглеждаше нормално, но при внимателно вглеждане се виждаше, че по върховете на дърветата има нещо абсолютно ненормално.