— Камуфлажна мрежа — обясни Франк. — Рискувах и пуснах Рекс да сканира района с радар.
Изображението се промени. Под дърветата се появиха четвъртити форми, строени в прави редици. Там, долу, бяха паркирани машини, включително няколко танка. Тъкър веднага си спомни съветската бойна техника в бутафорния град — бронетранспортьори и танкове Т55. След тях имаше още силуети. Досещаше се какви са.
Оръдия… същите като в „Бели пясъци“.
Пулсът на Тъкър се ускори.
Скритите оръжия бяха насочени към Сърбия.
— На колко си готов да се обзаложиш, че тази техника е нашарена с емблемите на черногорската армия? — попита Франк.
Тъкър не искаше да се обзалага.
— Планират инвазия под чуждо знаме. Като инцидента при Глайвиц.
— Какво? — попита Франк учудено.
— В началото на Втората световна война немски командоси обличат полски униформи и нападат германския град Глайвиц. Хитлер използва фалшивата агресия като повод за нахлуването в Полша.
— Мислиш, че същото ще се случи тук?
— Може би.
Спомни си малките селца по склоновете на планината. Ако Келерман унищожеше тези селца, ако го представеше като агресия на Черна гора срещу Сърбия, сръбското правителство би имало повод да нахлуе в съседната държава.
Погледна през прозореца към Черна гора. Вече почти не се съмняваше. Келерман не искаше само земята под това село. Имаше много по-големи амбиции.
— Въпросът е кога ще започне — каза Тъкър.
Отговорът дойде почти веднага, с далечен тътен.
На километри в южна посока, до дърветата, се издигна кълбо дим. После, миг по-късно, на двеста метра от селото изригна склонът на един хълм. Дървета и пръст изригнаха като гейзер. Земята потрепери.
Тъкър скочи.
„Вече започна…“
33.
27 октомври,
12:01 централно европейско време
Камена Гора, Сърбия
Тъкър изскочи на улицата. Още един трясък разтърси земята. Миг по-късно артилерийски снаряд изпищя над главите им и се взриви в планинския склон. Полетяха камъни и пръст, изсипаха се върху покривите и изпочупиха керемидите в горния край на селото.
От малкото училище от едната страна на площада се изсипаха деца заедно с учителката си, с писъци и плач.
Моторът на шкодата изръмжа и Джейн я подкара.
Франк изтича навън след Тъкър заедно с Йосиф и двамата му синове, които викаха ядосано.
— Какво да правим? — извика Франк.
Джейн спря рязко пред тях. Нора отвори вратата и извика:
— Скачайте вътре!
Каин излая, сякаш и той настояваше да се качат, присвил уши назад. В този момент избухна още един снаряд, на запад от тях, удари една къща и в небето се издигнаха отломки и дим.
Франк заобиколи колата, за да се качи, но Тъкър остана на място, загледан в площада, който вече беше изпълнен със старци, жени и деца. Повечето мъже вероятно бяха на работа в околните мини.
Тъкър стисна Франк за рамото.
— Не можем… не можем просто да оставим тези хора да бъдат избити.
Очите на Франк бяха разширени от страх, но той кимна в знак на съгласие. Все пак попита:
— А какво можем да направим?
Тъкър си спомни разрушенията в пустинния град и как се бяха измъкнали. Обърна се към Йосиф и посочи земята.
— Имате ли изби, пещери, нещо под земята?
Старецът вероятно бе видял доста страдания през живота си и вместо да изпадне в паника, се ядоса и се изпълни с решителност.
— Да. Много изби. И пещери.
Посочи западния край на селото.
Тъкър погледна стареца в очите.
— Покажи ми тези пещери. Накарай момчетата ти да насочват всички към пещерите или избите.
Йосиф кимна и заговори бързо на момчетата си.
— Тък! — извика Джейн.
Той пристъпи към отворената врата и хвърли поглед към хаоса на площада. Повечето деца стояха при учителката си, скупчени около нея, стиснали полата ѝ, разплакани. Други деца бягаха по улици и пътеки наоколо.
— Джейн, ще помогна на тези деца да се доберат до пещерите западно от селото. Прибери в колата колкото можеш повече хо…
Поредният снаряд изсвистя във въздуха и се взриви в другия край на площада. Керемиди и парчета дърво се разхвърчаха във всички посоки и се посипаха върху чешмата. Статуята на войника се наклони и падна в коритото отпред. Вдясно момче на десет-единайсет, което бягаше през дима, изведнъж се просна на земята, разкъсано от осколки.