Той я гледаше. Разбираше, че в думите ѝ има дълбочина, която в момента е опасно да проучва. Ако беше някой друг, щеше да я разкара, без изобщо да му мисли, и да се погрижи да не оставя никакви следи. Но това беше Джейн. Така че той се наведе, хвана пръстите ѝ и почувства лекото им треперене.
— Имаш мен… и Каин.
Тя му се усмихна и пак бръкна в онези дълбини.
— Отново заедно.
3.
11 октомври,
07:22 източно лятно време
Смит Айланд, Мериланд
Пруит Келерман седеше пред панорамния прозорец на офиса си на последния етаж. Пред очите му се разкриваше фантастична гледка към залива Чесапийк, а малко встрани се очертаваше силуетът на Вашингтон.
В този ранен час мъглата все още обгръщаше столицата на страната, смекчаваше острите ъгли на сградите, заличаваше монументите и куполите. Той си представяше как мъглата разяжда Вашингтон до самото му мрачно сърце, как разкрива подобните на тумори потоци на амбициите, които движат града, аспирации едновременно дребни и огромни.
Усмихна се на собственото си отражение, което се проектираше върху далечния силует на столицата, даде си сметка, че е господар на всичко, което вижда.
В продължение на малко повече от две десетилетия бе превърнал мечтите за власт, надеждите и страховете на града в живи пари. Корпорация „Хорайзън Медия“ бе станала доминираща трибуна за всички, които търсят внимание, които искат спасение, които с нокти и зъби пълзят към върха. Медийната му империя контролираше безброй средства за комуникация: телевизии, радиа, печатници, онлайн канали. С годините бе научил колко лесно е да контролираш потоците информация. Всичко опира до потискане на някои източници и засилването на други.
Малцина разбираха наистина, че старата аксиома информацията е власт вече не е вярна. Истинската машина на властта днес е в опаковането и представянето на тази информация. В ерата на звуковите монтажи и трикове за привличане на вниманието привидностите са всичко и Пруит беше майстор в създаването им, което му бе спечелило и ключовете за този бляскав замък на върха.
Нямаше политик или правителствен служител, до когото да не може да се добере. Наближаваха избори и важни фигури от двете страни на терена идваха при него като просяци, които ясно си дават сметка кой всъщност контролира амбициите им.
За да запази известна дистанция, бе изградил централата на „Хорайзън Медия“ на остров в залива Чесапийк. Смит Айланд е между Мериланд и Вирджиния и макар че е национален резерват за дива природа, Пруит бе успял да склони упоритата комисия по зонирането да приеме волята му. Бе избрал един от външните острови, най-близкия до брега, ивица солено блато, която той разшири, като изрина и запълни дъното, като нае хора от Хонконг, за да подсилят фундамента. Дори накара да построят частен мост, наред с флотилията кораби на подводни криле, която возеше посетителите към острова и назад.
Почукване на вратата върна вниманието му в настоящето. Той провери отражението си, както правеше винаги.
Беше на петдесет и пет, но гърбът му си оставаше изправен, а раменете му широки. Бръснеше главата си, за да смущава околните, но и от суета, защото криеше постоянно напредващата плешивина. За да прикрие още повече признаците на стареене, беше започнал да си прави инжекции с човешки хормон на растежа, предполагаем извор на младост. Поддържаше и добро тегло. Мнозина вярваха, че е с двайсет години по-млад.
Оправи копринената си вратовръзка.
„Привидностите са всичко“.
Вратата зад него се отвори, без влизащият да почука. Подобно нещо обикновено би го ядосало, но пък нямаше как да се случи — само един човек си позволяваше да нахлуе така в неговата светая светих. Усети как се отпуска. Още докато се обръщаше, на лицето му се появи усмивка.
— Лора! — каза той на младата жена, облечена с елегантен тъмносин делови костюм. — Какво правиш тук толкова рано?
Тя отвърна на усмивката му също толкова топло и посочи с ръка мъгливата утрин.
— Какъвто бащата, такава и дъщерята.
„За бога, дано не е така“.
Тя дойде до бюрото му, носеше папка под мишница.
— Реших да започна рано.
Пруит кимна, въздъхна и посочи един от столовете. Офисът му беше шедьовър на модерната шведска архитектура, с леки дървени мебели, лъскави елементи от неръждаема стомана и пестеливи орнаменти. В помещението доминираха няколко плоски екрана с ултрависока разделителна способност, монтирани на стената зад конферентната маса. Показваха без звук каналите, които притежаваше — новини, репортажи, коментарни предавания.