Навън продължаваха да избухват снаряди и да тресат земята. От тавана се ронеше пръст. Тъкър чувстваше тътена с корема си.
— Трябва да направим нещо — каза Франк.
Тъкър пое въздух, за да се съсредоточи. Дълбоко в ума му обаче се бяха събудили старите тревоги и му пречеха да мисли. Видя, че всички погледи са насочени към него.
Появи се Каин и се облегна на крака му — сякаш усещаше, че Тъкър се нуждае от подкрепа. Тъмните очи го гледаха и топло отразяваха светлината на фенерите. Тялото на кучето леко трепереше. Не му харесваше, че е под земята, след като преди време едва не беше погребан.
Въпреки това беше лоялен както винаги и оставаше при Тъкър.
Той пое кураж от партньора си и попита Франк:
— Рекс още ли е във въздуха?
Франк извади пулта от джоба си.
— Оставих го в пасивен режим, когато забелязах военната техника. Батериите му обаче падат.
Франк показа екрана на Нора, която все още изглеждаше стъписана от случилото се, но като че ли изпита облекчение, че ангажират вниманието ѝ.
— Мисля, че ще издържи още петдесет-шейсет минути.
— Успяхте ли да засечете къде е командният център?
Франк се сепна — явно беше пропуснал да го направи в суматохата.
— Да видим. — Изведе на екрана някакви данни. Нора наблюдаваше. — Мисля… мисля, че да.
— Мислиш или сте го засекли?
Нора обясни колебанието:
— Не сме дали изрична инструкция на Рекс да засече излъчването от третата посока, така че да засечем данните и да пресметнем координатите, но май го е направил сам.
„Направил го е сам?“
— Санди ме удивлява все повече… — каза Нора тихо и се усмихна.
Франк кимна.
— Мисля, че Рекс се учи. Изпълнил е задачата по своя преценка, може би е разбрал каква е била целта на предишните кратки полети и е записал информацията, в случай че ни е нужна.
— И тя ни е нужна. — Тъкър погледна Джейн. — У теб ли са картите на „Скаксис“?
Джейн кимна и извади сгъната топографска карта.
— Какви са координатите на командния център?
Докато тримата се взираха в картата, която разпънаха на стената на избата, някой докосна ръката на Тъкър. Той се обърна и видя Божена и Йосиф.
Старецът кимна вдървено, но учтиво.
— Хвала вам.
— Благодаря — преведе Божена, като добави и собствената си благодарност за усилията им.
„Рано е да ни благодариш“.
Божена явно си даваше сметка за опасността, защото страхът беше изписан на лицето ѝ. Трепна, когато още една експлозия разтърси земята. Все още никой не беше в безопасност — особено ако онези танкове потеглеха.
Тъкър погледна Божена и Йосиф.
— Нужна ни е помощта ви. — Кимна към двамата синове на стареца. — Трябва ни човек, който познава мините на „Скаксис“ добре.
При споменаването на името Йосиф се намръщи и попита нещо на сръбски.
— Защо ви е? — преведе Божена.
Тъкър нямаше време да обяснява, а и се опасяваше, че при превода нещо може да се загуби.
— Ако има кой да ни помогне, имаме шанс да спрем всичко това.
Видимо недоверчив, Йосиф поговори с Божена, която, изглежда, го успокояваше — сочеше хората на Тъкър, после останалите в избата.
Най-накрая Йосиф въздъхна и повика едното от момчетата си.
— Синът ми Прави. Знае мините.
Тъкър заведе Прави до картата.
— Покажи му къде според Рекс е командният център.
Франк посочи място на картата, в далечния край на комплекса, далече от основната дейност на мините.
— Знаеш ли къде е това? — попита Тъкър.
Младият мъж се наведе към картата, огледа внимателно мястото, после се изправи.
— Да. Манастир. — Вдигна глава и попита — Защо?
— Можеш ли да ни заведеш там?
Прави се намръщи.
— Там е високо и е така. — Показа с ръката си наклон. „Стръмно“, предположи Тъкър, което се виждаше и от топографията на картата. Започваше да се отчайва, защото си даваше сметка, че няма много време.
Прави предложи лъч на надежда, като се усмихна хитро.
— Но аз може би знае път.
34.
27 октомври,
12:33 централно европейско време
Камена Гора, Сърбия
Тъкър пришпорваше шкодата нагоре по планинския път. Прави седеше до него и му показваше пътя, а Джейн и Нора бяха отзад с Каин. Кучето отново беше в пълен боен екип.
Последният член на групата шепнеше в ухото на Тъкър по криптиран от Рекс канал, защитен от подслушване: