Прави се появи и им махна да се приближат. Тръгна към единия от хеликоптерите с още двама души. Тъкър не знаеше какво им е казал, за да ги привлече на тяхна страна, но ако бяха местни, не би било трудно.
Единият от двамата се качи в хеликоптера, а другият изтегли дебело стоманено въже и го закачи отдолу. Другият край беше вързан за голям празен метален контейнер за руда.
Прави им го посочи и им направи знак да бързат.
Беше им предложил да използват хеликоптера, за да стигнат бързо до другата страна на комплекса, но именно Тъкър бе променил идеята с тази последна подробност. Беше си спомнил, че бе видял хеликоптери да носят контейнери с материал, и бе преценил, че ако се качат в контейнера, ще привлекат по-малко внимание.
Беше опасно — но нямаше по-добър вариант.
Докато хеликоптерът загряваше, Тъкър помогна на Нора да се качи в контейнера, после прехвърли Каин. След това пусна раницата си вътре и двамата с Джейн се прекачиха през ръба.
Прави хвърли в контейнера сгънато платнище и каза на сръбски нещо, което вероятно беше препоръка да се скрият. Тъкър разгъна платнището и го метна върху всички. Преди да се скрие и той, видя Прави да се качва в хеликоптера.
След миг роторите се завъртяха по-бързо, набраха обороти и машината се издигна с рев. В контейнера усетиха как въздушната струя притиска платнището върху тях. Миг след това контейнерът се откъсна от земята.
— Дръжте се! — извика Тъкър.
Контейнерът се залюля опасно, после се успокои и се понесе във въздуха.
„Е, почва се“.
12:49
Докато летяха, Тъкър притисна слушалката в ухото си, за да чуе какво има да казва Франк. Гласът му обаче прекъсваше, защото излизаха и отново влизаха в обхвата на предавателя.
— Танковете… по два се насочват към всяко село… ще са там след четири-пет минути.
— Някакъв шанс да ги отклониш? — извика Тъкър.
— Продължавам да опитвам… Рекс… има разлики между тези земни дронове и въздушните…
— Продължавай да опитваш.
Франк отговори нещо, но връзката се разпадна.
Тъкър се отказа. Засега защитата на селото беше в ръцете на Франк. Обърна се към Нора.
— Готова ли си с кода на Санди?
Тя опипа джоба на якето си.
— Дано да съм.
Каин клекна до Джейн. Тя го погали разсеяно по главата, после погледът ѝ отново стана стъклен. Тъкър се премести до нея и улови ръката ѝ. Джейн трепна, но той стисна по-здраво.
Накрая тя го погледна.
— Добре съм.
„Не, не си“.
Твърде често го бе чувал — „Добре съм“ — от колегите си войници. Това казват всички, това се очаква от тях. Да потърсиш помощ се смята за недостойно, особено в специалните части.
„Преглътни“ е техен девиз, колкото и semper fidelis6.
Притегли я по-близо.
— Съжалявам, Джейн. Не трябваше да се държа така с теб. Знам, че изискваш повече от себе си, отколкото от всеки друг.
„Особено когато трябва да защитиш Нейтън“.
Джейн преглътна и кимна. Нямаше сълзи, но Тъкър подозираше, че с времето ще се появят.
— Ще се оправя.
Това беше склонен да повярва.
Щастлив заради калпавия опит да оправи отношенията си с Джейн, Тъкър вдигна платнището и надникна навън. Леденият вятър напълни очите му със сълзи и той примижа. Назъбеният пейзаж на рудниците завършваше с отвесни скали, над които имаше зелена гора. Този ъгъл на комплекса беше оставен недокоснат от изкопните машини.
Защо?
Тъкър извади бинокъл.
Огледа мястото, опита да се досети къде сред пущинаците може да е скрит командният център. И тогава забеляза сянка, към средата на отвесната стена, четири етажа над земята.
Там беше кацнала постройка, чиято фасада се очертаваше на отвесната повърхност. Отгоре имаше две кули, свързани с крепостна стена с високи до кръста бойници, някои от които се бяха срутили и придаваха на стената вид на редица изпочупени зъби. Под бойниците имаше няколко тесни прозореца, заострени в горния край. Под тях имаше голяма дървена врата.
Тъкър си спомни какво бе казал Прави, когато му посочиха това място на картата.
Манастир…
Да, това беше манастир. Докато пътуваха от летището, бяха забелязали и други подобни обекти, църкви и манастири, строени преди столетия, сгушени на труднодостъпни места.
„Ясно защо тази част от мината е пощадена“.
Освен историческата стойност на манастира вероятно и религиозните чувства на местните хора го бяха спасили — не че в момента не се използваше за нещо съвсем различно.