Какво обаче е малко разсипано мляко в сравнение с голямата цел?
35.
27 октомври,
12:51 централно европейско време
Комплекс „Скаксис Майнинг“, Сърбия
— Дръжте се! — извика Тъкър, когато димящият хеликоптер полетя към гъстата гора.
Контейнерът се завъртя и се залюля. Останали на дъното камъни затракаха по металните бордове.
Тъкър заби крака в едната стена, а раменете си в другата. Улови яката на жилетката на Каин, стисна с другата си ръка дрехата на Нора. Джейн, притисната в долната страна на контейнера, при краката му, се улови за тях.
Той я погледна, щастлив, че бе започнал да се помирява с нея преди малко. Искаше му се да я прегърне, да я целуне за последен път. Знаеше обаче, че мислите ѝ са другаде. Цялото ѝ същество излъчваше страх и скръб.
Дъното на контейнера се блъсна в горните клони на дърветата.
Тъкър напрегна мускулите си, сякаш за да предпази всички от очаквания удар. Контейнерът пропадна още надолу, задра в клони, отскочи. Намали инерцията на хеликоптера подобно на котва и машината полетя с носа напред надолу, към гората. Контейнерът продължи да се влачи през върховете на дърветата, теглен от падащия хеликоптер.
А след това стоманеното въже се скъса.
Хеликоптерът се разби в дърветата. Последва го контейнерът, който пропадна тежко през клоните, блъсна се в земята и се обърна на една страна.
Тъкър изпълзя замаян и объркан. Джейн и Нора го последваха на четири крака. Изглеждаха изненадани, че са живи, освен Каин, който се измъкна и се огледа, все едно не се е случило нищо особено.
Тъкър се обърна по гръб и огледа следите от падането по клоните на дърветата. Беше ги спасила гъстата гора, защото бе отнела енергията на удара и вместо натрошени кости сега имаха само охлузвания. Но не бяха извън опасност.
Той се изправи със стон, взе раницата си и се загледа в димящите останки на хеликоптера. Прави и пилотът…? Направи крачка в тази посока и в този момент горивото на хеликоптера се взриви, изпрати огнено кълбо към небето, а него блъсна назад и събори.
Тъкър се обърна и видя Нора — беше стиснала гърлото си, изпълнена с ужас. Джейн също беше потресена. Тъкър ги събра на едно място и клекна до Каин. Посочи на юг, към гората, далеч от горящия хеликоптер.
— Търси внимателно! — изкомандва. — Бързо!
Каин хукна през гората.
Тъкър стана и накара двете жени да тръгнат след кучето.
— Не можем да останем тук, защото може да изпратят патрул да провери какво е свършил дронът.
Забързаха. Той извади сателитния телефон и извика на дисплея камерата на Каин. Държеше кучето под око, докато гледаше къде стъпва самият той. За много водачи на кучета това беше много трудна задача — все едно да се тупаш по главата и да разтриваш корема си в кръг едновременно, но за Тъкър не беше проблем. Чувстваше се едно с Каин, използваше собствените си очи, но и очите на кучето.
Джейн крачеше точно зад него.
— Какво… какъв е планът?
— Почти съм сигурен, че се разбихме на по-малко от километър от командния център, на платото над манастира.
— Какъв манастир? — попита Нора.
Беше забравил, че двете жени бяха под платнището и не бяха видели укрепената постройка. Разказа им какво представлява.
— Ако стигнем скалите над старата църква — завърши той, — ще можем да се спуснем долу, до покрива.
— Тоест, ако наистина сме се разбили там, където мислиш — каза Джейн, загледана в гъстата гора. — Аз виждам дървета и само дървета.
Тъкър обаче разполагаше с още един чифт очи. На екрана виждаше как Каин се промушва под храсталаците, как мокри клони замъгляват обектива на камерата. Гледаше екрана и за малко щеше да го пропусне.
— Стой! — изкомандва. Каза го на Каин, но и на двете жени.
Каин замръзна на място и легна.
„Нещо не е наред“.
На няколко метра пред кучето имаше някакви особени стъбла на дървета, които се открояваха. В първия момент Тъкър помисли, че е игра на светлината, но после си даде сметка, че са твърде прави и нямат кора.
Стълбове…
Обърна се към Джейн.
— Някой е преградил с дървени стълбове следващата част от гората.
— Защо?
— Ще видим. — Тъкър повика Каин. — Напред, бавно!
Кучето продължи напред пълзешком. Тъкър отново усети онова притъпяване на сетивата, както винаги когато даваше команди на партньора си.
— Огледай… сега наляво…
Постепенно Тъкър разбра на какво е попаднал Каин, какво му показва.