Чу се пращене на кост и мъжът се свлече безжизнен на пода.
Тъкър го прекрачи и огледа мястото, насочил пистолета. Не беше стая, а сводест коридор със стени от гол камък, който влизаше навътре в склона на планината и стигаше отвъд светлото петно от две халогенни лампи до вратата. Видя и две стари счупени бъчви.
Вероятно тук се беше намирала избата на манастира.
Разбира се, изолираното от външните температури място сега се използваше за друго.
Покрай двете стени имаше високи шкафове с електроника, по които мигаха десетки светлинки. Всичко беше оплетено в кабели. От едната страна имаше метална работна маса с клавиатура и монитор.
Тъкър се огледа набързо, после се върна до вратата и издърпа поваления вътре.
— Чисто.
Нора и Джейн дойдоха и влязоха. Тъкър даде знак на Каин да наблюдава стълбите.
Нора погледна проснатата на пода фигура.
— М-мъртъв ли е?
— Да. — Тъкър коленичи и претърси мъжа, после взе от стола му компактен автомат и го преметна през рамото си. Тежестта на оръжието му се стори приятна.
Джейн огледа шкафовете и се обърна към Нора.
— Това ли търсим?
— Мисля, че да. — Тя отиде до работното място, седна и започна да пише на клавиатурата, като че ли е работила с нея с години, което отчасти беше вярно, предвид предишното ѝ работно място. Погледна Тъкър и Джейн и извади познатата им вече флашка.
— Мястото е това, но ще ми трябва малко време, докато кача кода на Санди на тези машини и ги накарам да го разпратят до всички.
— Колко? — попита Тъкър.
Нора изглеждаше разтревожена и неуверена.
— Не знам. Санди беше гениална. Не съм сигурна, че ще мога да…
Джейн сложи ръка на рамото ѝ.
— Санди е оставила тази флашка на теб. Знаела е, че можеш да се справиш. Ако нямаш вяра на себе си, вярвай на нея.
Нора си пое дъх, кимна и се зае със задачата.
Джейн се обърна към Тъкър.
— Трябва да знаем какво става горе. Да не говорим за резервен план, в случай че… — Погледна към Нора.
„В случай че Нора не се справи“.
Тъкър разбра.
— Ще пусна Каин да проучи другия проход да видя дали ще открия командния център, за да добия представа какво се случва. Ако не друго, ще отвлека вниманието им оттук.
Джейн го последва до вратата.
Тъкър излезе, намери в джоба си резервна слушалка и я даде на Джейн, за да могат да се свързват по радиостанцията при нужда.
— Заключи след мен и пази Нора.
— Добре, но бъди внимателен.
Той въздъхна.
— Ако бях, нямаше да се забъркам в тази каша. Обърна се, но Джейн улови яката му, придърпа го и го целуна. После го погледна и опита да облече в думи онова, което блестеше в очите ѝ.
— Знам — прошепна той, отдръпна се и затвори вратата.
Забърза нагоре по стълбата с Каин.
Докато се изкачваше, си представи самодоволната физиономия на Рафаел Лион.
„Сега сме той или ние“.
36.
27 октомври,
13:36 централно европейско време
Комплекс на „Скаксис Майнинг“, Сърбия
Тъкър спря на площадката заедно с Каин и се вслуша в гласовете, които се чуваха вътре. До него Каин настръхна отново — явно улови миризма, която разпалваше в него някакъв дълбоко вкоренил се гняв.
Тъкър му даде знак да продължи.
„Пази близо“.
Каин се шмугна покрай древната каменна стена.
Тъкър го последва с трофейния автомат на рамо.
Гласовете станаха по-силни, също и светлината. На заден фон се чуваха експлозии, които предизвикваха весели викове. Явно вниманието на всички беше насочено към последната фаза на атаката.
Проходът свършваше след още десетина метра, след което, през сводеста арка, се виждаше горната част на нещо като обширна зала. Тъкър и Каин приклекнаха до едната колона на арката. От другата страна имаше колони и таван с огромни дъбови греди.
Главната църква на манастира.
Арката беше в задната част на нефа, на второто ниво, и излизаше на нещо като балкон, вероятно за църковния хор, който обхващаше ширината на помещението и продължаваше покрай стените на църквата вляво и вдясно. Точно напред беше фасадата, която се виждаше отвън, върху отвесните скали. През прозорците се сивееше небето, под тях беше високата врата. Едното крило беше отворено — оттам влизаше дневна светлина и се чуваха резките гърмежи на експлозиите.
Неколцина мъже стояха пред вратата и наблюдаваха клането на юг.
Истинското действие обаче се развиваше в самата църква. Нефът беше превърнат в импровизиран команден център. В средата имаше маса, отрупана с храна и бутилирана вода. От двете страни имаше две П-образни конзоли, по които бяха подредени големи компютърни монитори. На всяка седяха по двама техници, които съобщаваха на висок глас данни и събития.