Дъщеря му се настани на стола и избута назад кичур кестенява коса. Лицето ѝ беше осеяно с лунички. Малцина биха я сметнали за красавица според днешните непоклатими стандарти, но Лора винаги бе успявала да печели обожатели с интелигентност и чар.
— Преди новият цикъл да започне на пълни обороти — започна тя, — искам да прегледаме съобщението, изготвено от правния отдел във връзка с подслушването на телефоните.
Лора беше директор по комуникациите и се занимаваше с журналистите, както от „Хорайзън“, така и външни. Поредният случай — последната досадна неприятност — беше обвинението, че „Хорайзън Медия“ подслушва телефоните на „Уошингтън Поуст“.
— В „Поуст“ нямат доказателства — каза той и се отпусна тежко на собствения си кожен стол. — Просто формулирай отговора ни както намираш за най-добре. Имам ти доверие. Подчертай обаче, че не съм бил информиран за никаква такава предполагаема дейност. И че ако представят доказателства, с радост ще коментираме и тях.
— Готово. — Лора задраска пункт от списъка на коленете си. — Да поговорим тогава за пътуването до Атина в петък. По някакъв начин в „Асошиейтед Прес“ са научили за него.
— Естествено, че ще научат.
С годините Пруит бе разбрал колко добре е от време на време да оставя някой репортер да измъква зрънца информация за „Хорайзън“. Това отвличаше вниманието от нещата, които наистина трябваше да останат скрити.
Такъв беше и случаят с пътуването до Атина.
— Просто им кажи истината — добави той.
Лора го погледна, усмихна се и повдигна вежда.
— Истината? Откога наша грижа е разпространяването на истината?
Той я изгледа с престорен укор.
— Мислех, че само аз съм циник в тази стая.
— Уча се от ментора си — отвърна тя и се върна към бележките си.
Пруит въздъхна. Щеше му се да не беше истина. След като Лора бе завършила бизнес в Харвард, бе направил всичко възможно да я държи настрана от „Хорайзън“. При толкова много празноглави дъщери на заможни хора, които прекарват дните си в пиене на капучино, а вечер показват бельото си на папараците, неговата дъщеря искаше да работи усърдно за успеха си и беше напълно лишена от претенциозност. Въпреки това, когато я взе на работа преди пет години, той положи всички усилия да я изолира от по-тъмната страна на „Хорайзън Медия“, особено от плановете си за следващия скок напред в бизнеса.
Тя погледна бележките си и продължи:
— По отношение на пътуването до Атина заявяваме, че то е част от продължаващите усилия на „Хорайзън“ да модернизира и консолидира гръцките телекомуникационни компании. Наред с това подчертаваме, че „Хорайзън“ и гръцкото правителство вярват в системата на свободния пазар, при нужната откритост и прозрачност.
— Звучи чудесно.
Пруит си даваше сметка, че това прессъобщение ще предизвика бурни реакции сред антитръстовите маниаци както в страната, така и в Европейския съюз, но в момента и бездруго в гръцката телекомуникационна индустрия се бяха насочили към откровено монополизиране. Някой трябваше да поеме юздите.
Тогава защо не „Хорайзън“?
— Нещо друго? — попита Лора.
— Да. Има още една точка в дневния ред. — Той стана, заобиколи бюрото и хвана ръката ѝ. — Ти си всичко за мен, знаеш го, Лора, нали?
Тя се усмихна.
— Разбира се. И аз те обичам.
— Безпокоя се, защото не отделяш достатъчно време за себе си. Носят се слухове, че работиш по деветдесет часа седмично.
— Татко, положението не е по-различно за много хора тук.
— Ти не си хора. Ти си моя дъщеря.
— Освен това обичам работата си. Мога да се грижа за себе си.
— Разбира се, че можеш, но един баща има право да се тревожи. Освен това с майка ти…
— Знам. — Майка ѝ беше починала от рак на яйчниците, когато Лора беше на петнайсет. И двамата бяха съкрушени, а после, докато се справяха с мъката си, станаха още по-близки. Тя стисна пръстите му.
— Свърши чудесна работа, татко. Аз съм среден, идеално приспособен към реалността индивид на трийсет и няколко.
— Ти си всичко друго, но не и среден индивид, Лора.
Тя го потупа по ръката в знак на благодарност, стана и оправи строгата си пола.
— Трябва да бягам. Булдогът ти чака вън. Гледаше с ледения поглед, който не вещае добри новини.
Имаше предвид Рафаел Лион, шефа на личната му охрана.
Преди Лора да излезе, Пруит размаха показалец пред лицето ѝ.
— След като тази идиотщина с подслушването мине, ще си вземеш почивка. Това е заповед от шефа ти.