Не е пушка.
Нещо по-лошо е.
Каин знае какво е и не може да чака повече.
Напряга мускули и изскача от скривалището си, спуска се към целта си.
Блъска мъжа и над главата му се разнася гръм.
Тъкър видя пламъка и приклекна. Нещо пропищя над парапета и остави спирала от дим. Гранатата удари една колона и я пръсна.
Тъкър чу свирепо ръмжене, съвсем близо.
Каин…
Махна на Джейн да излезе напред и да заеме позицията му до витата стълба. Подаде ѝ автомата и каза:
— Стреляй по всичко.
Погледнаха надолу и си дадоха сметка, че май е твърде късно.
Техниците напускаха работните си места, бягаха към вратата, подкарвани от двама души от охраната, които ръкомахаха. Последната команда вероятно беше предадена на ескадрилата — да бъдат унищожени селата.
Тъкър обаче имаше по-непосредствен проблем.
В сенките започна стрелба — една цев, проблясваща с пламъци. Достатъчно за да покаже боричкане до задната стена на балкона. Тъкър закуцука натам, лявото му бедро гореше, по него се спускаше топла струя.
„Дръж се, Каин“.
Кръвта тече по езика му.
Каин избягва блеснало острие на нож и захапва китка. Стиска плат и плът, но не е забил зъбите си. Китката го отхвърля настрани. Отскача, когато стрелят по него с пистолет. Два куршума удрят камъка пред лапите му. Третият го удря в гръдния кош. Ударът пука ребра и го оставя без дъх, но предпазната жилетка издържа. Той се хвърля напред с цялата сила на задните си крака.
Не за да избяга — за да нападне отново.
Тялото му се блъска в плячката. Мъжът се блъсва в стената и пада. Въпреки това вдига ръка и отблъсква Каин. В тъмнината блясва пламък. Рамото на Каин пламва от болка, кракът му отдолу се огъва.
Напряга сили да се изправи.
Мъжът е по-бърз, надвесва се над него, пистолетът е насочен.
Стреля.
Все още на метри оттам, Тъкър изпразни пистолета си в тъмния силует на Лион — в момента, в който той натисна спусъка на своя пистолет. Тъкър видя, че партньорът му е в опасност, и продължи да стреля бясно. Един куршум улучи ръката на Лион, отклони пистолета и куршумът се удари в камъка до главата на Каин.
Тъкър не престана да стреля и да пристъпва напред, да принуждава Лион да се отдалечи от Каин и да отиде до парапета.
Докато отстъпваше, Лион насочи пистолета и стреля два пъти по Тъкър, но неточно. След това пълнителят изтрака на пода празен.
Тъкър застана над Каин и се прицели.
— Всичко свърши.
Лион се изсмя и скочи през парапета. Тъкър скочи натам, но Лион вече беше изчезнал. Тъкър се наведе надолу и видя как Лион се блъска в една банка с монитори и пада. Преди Тъкър да успее да стреля, Лион се вмъкна под голямата маса в средата на нефа и скрит под нея понечи да пропълзи към отворената врата.
Хората му откриха огън по Тъкър от вратата и го принудиха да се прикрие.
— Не можеш да направиш нищо! — извика му Лион. — Каквото е задействано, не може да бъде спряно!
Чу се друг глас:
— Не бъди толкова сигурен, задник!
Тъкър се обърна и видя Нора — беше приклекнала до Джейн край парапета на балкона.
— Погледни! — извика Джейн.
От скривалището си до парапета Тъкър погледна през горните прозорци на фасадата. В далечината видя черни точки да падат в долината и да се разбиват. На мониторите видя същото — от небето падаха „бойни ястреби“ и „палачи“, натежали като олово, като отровени птици по време на полет.
И наистина бяха отровени.
Нора извика на Лион:
— Санди ти казва да вървиш по дяволите!
Лион изскочи от скривалището си и се спусна към отворената врата, куцукаше. Хората му го прикриваха от вратата.
— Както казах — извика Тъкър, — всичко свърши!
— За теб!
Тъкър не хареса тона и се наведе над парапета.
Лион спря пред вратата и застана съвсем открито. Вдигна някаква черна кутия и натисна някакъв бутон. Долу изтрещяха експлозии, взривиха се заряди, завързани за колоните. Някъде горе се чуха още. Гората от колони започна да пада и да кърти със себе си части от тавана. Заваляха каменни отломки и парчета дърво.
Тъкър си спомни как Келерман бе разрушил командния център в Тринидад, за да заличи всякакви следи от съществуването му. Явно същото беше замислено и тук.
Лион се изсмя.
— Заключете ги вътре!