Но чувствата трябваше да почакат. Отгоре продължаваха да падат отломки, сипеха се в основата на скалата, разкъсваха мрежата.
— Тъкър! — извика Нора, когато слезе по стълбите.
Джейн почти висеше в ръцете ѝ.
Няколко джипа и пикапа бяха паркирани в подножието на скалата. Щеше да им е нужно превозно средство. Тъкър отиде до Лион и претърси джобовете му — смяташе, че е имал на разположение собствен джип или пикап, защото не би се доверил да шофира някой друг.
Намери връзка ключове в якето му и ги измъкна.
В този момент Лион простена, клепачите му трепнаха и той изкашля кръв. Тъкър отстъпи леко, но Лион вече не беше заплаха — крайниците му бяха парализирани. Все пак очите му се насочиха към Тъкър, после към Каин.
— Малкото копеле… — изпъшка Лион. — Като котка е… има девет живота.
Тъкър беше сложил ръка на гърба на Каин.
— Остава да се научи да пада на краката си. Може би и ти е трябвало да се научиш.
Нора и Джейн докуцукаха до него. Тъкър натисна дистанционното на ключовете и видя кой от пикапите изпищя. Хвърли ключа на Нора и пое Джейн от ръцете ѝ.
— Докарай пикапа тук. Трябва да разберем какво е станало с Франк.
Нора кимна и забърза към колата.
Кашлица привлече вниманието на Тъкър към Лион. Той го изгледа с кръвясали очи.
— Мислиш, че си победил… Келерман… Нямаш нищо срещу него.
Тъкър беше готов да се изсмее на това твърдение, но Джейн въздъхна, поклати глава и каза:
— Прав е. Когато Нора унищожи дроновете, кодът изтри всичко. След като и Уебстър го няма, няма кой друг директно да обвини Келерман, че е лично замесен. И понеже е скрит зад корпоративни защити, е много вероятно да се измъкне от отговорност.
Слаб смях се отрони от гърлото на Лион, изтече още кръв. Гърдите му се издигнаха за последен път — после тялото му се отпусна. Очите му останаха вперени в небето, но не виждаха нищо.
Моторът на пикапа изръмжа и Нора го доближи на заден.
Тъкър помогна на Джейн да се качи на предната седалка, после качи Каин в каросерията и сам скочи вътре. Тупна задното стъкло и Нора подкара през територията на мините.
Тъкър видя как манастирът зад тях се срутва и как в подножието на скалата се образува купчина отломки.
Каин сложи глава в скута на Тъкър и изпусна уморена въздишка.
— Е, знаеш как е, приятел.
Тъкър поклати глава и се замисли за Пруит Келерман.
„Спечелихме битката, но загубихме войната“.
38.
21 ноември,
10:24 източно стандартно време
Вашингтон
Менажерът на целия този цирк седеше отпред, в средата, и председателстваше закритото изслушване пред сенатската комисия. От полупразната галерия в дъното на залата Тъкър наблюдаваше как Пруит Келерман се накланя към адвоката си и се усмихва.
Тъкър стисна юмрук върху коляното си.
Това беше третото изслушване за три седмици след събитията, които медиите определяха като „Обсадата на Камена Гора“. Бяха открили голям брой военна техника по полета и гори — въздушни дронове и наземни роботи — и сега разследванията продължаваха с участието на военни и разузнавателни служби и гражданската полиция от няколко страни в Европа и Съединените щати. Конспиративните теории бяха в изобилие, всеки ден арестува злодеи и по-късно ги пускаха.
Само един човек като че ли беше недосегаем за всякакви обвинения.
Келерман продължаваше да отрича персонално участие, заобикаляше се с планини защитни аргументи и цели екипи адвокати. При това шефът на „Хорайзън Медия“ разполагаше с още по-силен аргумент срещу обвинителите си — много гръмогласна и широка трибуна. Корпорацията и стотиците ѝ филиали продължаваха да оформят историята. Срещу всяко твърдение или претенция Келерман пускаше коментатори, които крещяха гръмогласно от трибуните си, унищожаваха дискусиите в зародиш, обявяваха всичко за лов на вещици и по-лошо — за подкопаване на устоите на Америка.
Тъкър клатеше глава. Джейн се оказваше права.
„Това копеле си го бива“.
Джейн не си бе направила труда да присъства на изслушването — бе предпочела да прекара свежата есенна сутрин със сина си. След като извадиха куршума от рамото ѝ бе излязла от болницата и сега прекарваше всяка възможна минута с момчето си.
Тъкър не би могъл да я обвини. Самият той не се чувстваше удобно на твърдата пейка. След като беше улучен от рикоширал куршум в бедрото, изпитваше болка, ако остане дълго седнал — а може би просто мразеше да стои без работа? След няколкото седмици във Вашингтон в резултат на всичко това започваше определено да изпитва желание да пътува. Копнееше най-после да отиде с Каин до Йелоустоун. Зимата щеше да е идеален сезон да посетят снежната пустош, която би му предложила идеалните условия да прочисти ума си. Но… това трябваше да почака. Не само Каин все още не беше оздравял напълно от раните си — счупено ребро и рана от куршум, — но и Тъкър имаше недовършена работа в града.