Келерман скочи на крака.
Роботизираната телевизионна камера от едната страна вдигна тъмния си обектив. Отстрани мигаха зелени светлинки.
„Браво, Рекс“.
— Става по-добър — отбеляза Тъкър шепнешком.
Нора се засмя.
— А едва започва.
След събитията Рекс беше открит в някакво поле от Франк и екипа на „Сигма“. Дронът беше счупил един или два пропелера, след като бе паднал от небето като сух лист. И в това беше късметът. Без да има захранване, Рекс не бе получил кода за самоунищожение, който бе разпространила Нора от командния център. Тоест не бе преминал през лоботомията и системите му не бяха ликвидирани като на останалите дронове.
След като трудолюбивият малък дрон отново бе получил захранване, Франк и Нора бяха открили, че е свършил повече работа, отколкото някой е подозирал, и е изпълнявал операции, които са били част от заданието му в миналото. Рекс беше конструиран и програмиран да събира данни. Докато бе летял в Сърбия, беше правил точно това — бе подслушвал комуникациите на командния център и бе записвал данните оттам.
На екран вляво се появи лице на призрак — трепкащо, неясно, — което проговори.
Рафаел Лион се наведе към видеокамерата и каза: „Току-що получихме съобщение, че шестима депутати от сръбския парламент са били убити в Белград. Новинарските канали полудяват“.
В другия край на залата оживя още един монитор, на който се появи Келерман, в кабинета си, с навити ръкави на ризата. Гледаше камерата и се мръщеше. „Но нали идеята беше да са осем? Нали така беше по план?“
От другата страна на залата Лион отговори:
„Преместихме началния час и заради това загубихме възможност за двама“.
Разговорът продължи още и още, докато двамата уговаряха графика и унищожението на няколко сръбски села.
Сенатор Мейсън вдигна ръка.
— Достатъчно. Благодаря, старши сержант Болинджър.
Екраните изгаснаха и оставиха залата потънала в тишина, но светлинките на телевизионната камера оставаха зелени и излъчваха надлъж и шир кадри от случилото се.
— Имаме още много — каза Мейсън.
Наистина беше така. Две нощи преди това Франк и Нора бяха изпратили Рекс на малка експедиция над залива Чесапийк, до централата на „Хорайзън“ на Смит Айланд. Рекс се бе справил чудесно и бе събрал още инкриминиращи доказателства.
— Какво ще кажете в своя защита? — попита Мейсън, когато телевизионната камера се обърна към Келерман.
От изражението на Келерман Тъкър имаше чувството, че босът на „Хорайзън“ ще поиска памперс за възрастни.
Преди Келерман да отговори обаче мониторите оживяха отново и показаха физиономията на друг призрак. Санди се усмихна от всички монитори — а вероятно и на телевизионните екрани в цялата страна. Това беше последният кадър с нея от флашката ѝ.
„Браво, Санди! Браво!“
Нора стисна ръката на Тъкър, обзета от емоции.
— Ние… не сме давали команда на Рекс да я покаже.
Тъкър я погледна. Видя сълзите ѝ.
Рекс наистина се учеше.
Тъкър улови Нора за ръката и ѝ прошепна:
— Алан Тюринг щеше да се гордее. И с двете ви.
17:14 източно стандартно време
Смит Айланд, Мериланд
Пруит Келерман стоеше пред стъклата, през които се виждаше заливът. Над водата имаше лека мъгла, която придаваше на силуета на Вашингтон вид на призрачен мираж. Със залеза на слънцето Пруит усещаше как градът му се изплъзва.
Някъде, близо до него и в града, адвокатите работеха на пълни обороти — занимаваха се с последици, обвинения, подозрения, които още не са станали обвинения. Бяха му взели паспорта и целият остров беше под наблюдение, в случай че опита да избяга.
„Но от това не може да се избяга“.
Не просто от острова — от всичко останало.
Беше достатъчно наясно какво губи. Оставаше само радиоактивният дъжд.
Вратата на кабинета му зад него се отвори. За момент той се изненада — беше я заключил. Само един човек имаше карта за достъп.
Обърна се към дъщеря си.
Лора пристъпи две крачки в кабинета, опита още една, но спря, сякаш въздухът вътре беше прекалено замърсен, за да го диша. Той заобиколи бюрото и тръгна към нея.
— Лора…
Тя извърна лице — срамуваше се да го гледа. Но не беше това. Лора замахна и удари на баща си звучен шамар. Той не опита да ѝ попречи.