Военните кучета и техните гледачи
Тъкър и Каин се появяват най-напред в романа „Кръвна линия“, но знам, че могат да разкажат още по-богата история. В реалността за първи път се срещнах с такава героична двойка, докато бях на обиколка на Ирак и Кувейт с Организацията за подпомагане на военните. Когато видях способностите на тези кучета, си дадох сметка за уникалната връзка между човек и животно и реших да опитам да уловя и да отдам заслуженото на тези взаимоотношения.
За да го направя, разговарях с ветеринари от Американския ветеринарен корпус, интервюирах гледачи на кучета, видях кучета и как тези двойки се развиват заедно, за да станат една цяла бойна единица. Някои могат да се питат доколко описаното тук за Тъкър и Каин може да е истина. Наистина ли е възможно куче и водачът му да могат толкова много неща? Показах първата книга от тази поредица на водачи, които ми казаха, че подобни действия са не само възможни, но и че кучетата могат много повече. Опитах да уловя това в книгата, като показах, че военните кучета не само умеят да изпълняват различни команди, но и цели поредици от команди.
Ако искате да научите повече за военните кучета и техните водачи, препоръчвам две книги от Maria Goodavage: Soldier Dogs: The Untold Story of America’s Canine Heroes и Top Dog: The Story of Marine Hero Lucca.
Посттравматичен стрес
Друга тема, която е засегната в романа, е новото разбиране за един от аспектите на посттравматичния стрес. Наречен е „морална травма“ и тук той се разглежда чрез героя Тъкър. Става дума за разбиването на морални и етични очаквания и според Департамента за ветераните на САЩ може да се прояви като чувство за срам или вина, тревожност и гняв, наред с поведенчески промени като отчуждение, отдръпване и самонараняване (включително самоубийство). В тази книга виждаме подобни прояви у Тъкър. Стресът няма бързо лечение. То е продължителен процес и засегнатите намират равновесието си отново след дълго време.
Алан Тюринг и неговият Оракъл (Оракул)
За съжаление историята на математическия гений Алан Тюринг, спомената тук, е точна в по-голямата си част. През Втората световна война той разбива нацисткия шифър „Енигма“, което допринася много за спечелването на войната от Съюзниците, но по-късно е осъден за неприлично поведение, за хомосексуализъм и достъпът му до секретна информация е отнет. Пред възможността да избира между затвор и химическа кастрация той избира второто и в края на краищата се самоубива.
Смята се също така, че Тюринг е баща на днешния компютър, от грубите електромеханични машини, които е използвал, за да разбие шифъра „Енигма“, до теоретичния „оракул“ — първия компютър с елементи на изкуствен интелект. В определен момент той наистина предлагал на шефовете си в Националната физическа лаборатория на Обединеното кралство да използва радий в една от изчислителните си машини, за да провери дали случайността на атомния разпад няма да предизвика „непредсказуемостта“, която е смятал (както мнозина днес) за ключ към създаването на „оракул“.
Повечето историци вярват, че Тюринг не е преминал отвъд теоретичните разработки за създаването на машина с изкуствен интелект, но има и такива, които се съмняват, което е и в основата на този роман.
Дронове, дронове и пак дронове
Достатъчно е да четем пресата, за да си дадем сметка от какво значение е използването на дронове в съвременната война. Определено тече надпревара в разработката и използването на нови и подобрени роботизирани войници. Това повдига фундаментален въпрос: дали използването им ще намали жертвите или поради лекотата на приложението им — убиват от дистанция — ще увеличи вероятността да влизаме във войни? Ще започнем ли първо да стреляме, а да задаваме въпроси чак след това? Анализ на тези морални въпроси, както и поглед към бъдещето в развитието на дроновете, има в плашещата книга Wired For War: The Robotics Revolution and Conflict in the 1 st Century, от R W. Singer.
Това ни отвежда към следващата тема: кой ще контролира тези дронове.
Когато корпорациите влизат във война
Подобно на напредъка в бойните качества на дроновете, бойното поле също се променя по особен и смущаващ начин. Виждаме как постепенно изчезват разликите между въоръжените сили на държавите и армиите, наемани от корпорациите — те вече не са частни охранителни фирми, а пълноценни бойни единици — което повдига въпросите за доходността, отговорността и кой всъщност командва. За да пестят пари и да балансират бюджетите си, правителствата, включително американското, отстъпват дейности, някога наблюдавани от командните структури, на корпоративни бордове. Повече и по-задълбочено за тази заплаха може да се прочете в Corporate Warriors: The Rise of the Privatized Military Industry, от P. W. Singer.