— Като че ли всички се готвят за сън — прошепна той на Каин.
„Освен нас“.
Взе малката си раница от седалката и слязоха от колата. Тръгнаха към къщата и огледаха предния двор — все едно някой живеещ тук разхожда кучето си.
На петдесет метра навътре се издигаше домът на Санди — модерно двуетажно френско шато с долепен гараж за три коли. В предния двор имаше дори каменен фонтан.
„Определено добре платена…“
Всички прозорци обаче бяха тъмни. Фонтанът не работеше и изглеждаше странно замрял.
Улицата беше все така пуста. Тъкър сви по алеята към къщата и след няколко метра клекна сред някакви дървета. Каин застана до него. Тъкър извади очилата си за нощно виждане и огледа фасадата на къщата.
Забеляза четири светещи датчика за движение под стрехите — Санди имаше алармена система.
Беше ли обаче активирана?
Време беше да разбере.
Посегна и включи комуникационната система на Каин, после си сложи слушалките. Докосна главата на кучето и му посочи къщата.
— Търси! — прошепна, после описа кръг във въздуха с пръст. Командата беше добре отработена: „Обиколи и се върни“.
Каин се спусна към тъмната сграда с наведена глава и направи широка обиколка, за да мине през терена. Тъкър бе работил и с други бойни кучета и познаваше способностите им, но Каин надминаваше всички — доказано разпознаваше повече от хиляда думи и реагираше на сто сигнала с ръка. Разбира се, не беше в състояние да интерпретира цели изречения, но можеше да обединява думи и сигнали и да извършва определени последователности от действия. Най-хубавото от всичко обаче беше, че след като работеха заедно още откакто Каин беше кутре, двамата се разбираха, без да има нужда от думи и сигнали.
Доверието помежду им беше непоклатимо.
Тъкър наблюдаваше с гордост как Каин прекоси моравата — тъмна сянка в топлата вечер. Забеляза, че един от датчиците за движение се активира, когато кучето мина.
„Системата трябва да е изключена“.
Но дали?
Щом Каин се скри зад ъгъла на гаража, Тъкър взе сателитния си телефон и намери сигнала от камерата на кучето. Появи се трепкащо неясно изображение на дървета.
Щом Каин стигна до задната страна на сградата, Тъкър докосна микрофона на слушалките си и изкомандва: „Стой!“
Каин веднага се подчини и легна по корем. Обърна се — заедно с камерата — към задната част на модерното шато.
Тъкър се вгледа в екрана.
Всичко изглеждаше спокойно.
„Напред“, изкомандва Тъкър.
Каин минава през мокра трева, заобикаля храсти и се прикрива в най-тъмните сенки. Ушите му са изправени, реагират на всеки шум — бръмчене на насекоми, далечно съскане на котка, ръмжене на автомобил на съседна улица. Ноздрите му се разширяват от миризми, които са едновременно познати и непознати на това ново място.
Катерица се шмугва в храсталака, но той не се поддава на изкушението да я подгони.
Остава там, където трябва да бъде.
Обикаля къщата и отново излиза в горичката отпред. Лек ветрец носи позната миризма. Той тръгва натам. Копнее за топлината на тази миризма, за обещанието, скрито в нея, за глутница и дом.
Най-накрая стига до партньора си.
Пръсти рошат врата му, заравят се в козината, почесват го, посрещат го с „добре дошъл“.
Каин бутва крака му с муцуната си.
Отново заедно.
— Браво! — прошепна Тъкър едновременно като поздрав и похвала, признание за партньорство.
Каин клекна и изплези език, а Тъкър се замисли за следващия си ход. Беше дошъл тук с надеждата да претърси жилището на Санди. След като къщата бе тъмна и външните датчици за движение не бяха задействали алармата, инсталацията вероятно не беше активирана и не би имало проблем да продължи, при все че имаше и някакъв риск. Не беше свикнал да се спотайва и да не предприема нищо.
— След мен — изкомандва след малко.
Без да излиза от дърветата, тръгна към задната страна на къщата. През камерата на Каин беше забелязал, че гаражите имат задна врата. Приближи я предпазливо и видя, че е заключена. Горната ѝ част обаче беше от декоративно стъкло.
Светна с фенерчето си и огледа стъклото за кабели на датчици. Нямаше.
Добре.
Извади от джоба си инструмент за чупене на стъкла, с пружина. Уви носна кърпа около стоманената глава и я притисна към стъклото. Натисна спусъка. Стъклото се счупи с приглушено пукане. Той бързо махна останалите парчета, бръкна от другата страна, напипа резето и го освободи.