Тъкър разпозна ключа по външния вид, от дните си в армията, когато често сменяше постовете си.
— Индивидуална складова клетка — промърмори на себе си.
Ако беше прав, четирицифреният код би трябвало да отключи портал, а самата складова клетка би трябвало да е отбелязана с трицифрения.
Къде беше този склад обаче?
В Хънтсвил, около комплекса Редстоун, като военен град, вероятно имаше поне десетина такива склада.
Сети се къде би могъл да открие отговора и се върна в кабинета на Санди. Отвори чекмеджето с папките и извади онази със сметките. Прегледа ги, но не откри нищо от фирма за складиране на багаж. Премина към подписаните чекове. Имаше сигурно стотици, чак от 2011 година. Тъкър започна оттам. На по-ранните чекове беше написан старият адрес на Санди, във Вашингтон, преди да се премести в Хънтсвил. Тъкър премина през следващите месеци и години, прерови живота ѝ, докато не стигна до преместването ѝ в Алабама. И отново каквото очакваше — плащане към транспортна фирма, после стандартните домашни разходи за телефон, вода, кабелна телевизия.
Нищо съществено.
„Какво пропускам?“
Затвори очи и си спомни какво бе споменала Джейн. Че Санди се била променила преди шест месеца. Може би този период заслужаваше по-внимателно вглеждане. Тъкър прелисти чековете до осем месеца назад и започна да ги оглежда внимателно, като този път търсеше нещо, което би могло да съвпада с промененото поведение на Санди.
През петия месец видя чек, издаден на Едит Лозиър, за сумата от 360 долара. На мястото за забележки беше написано: „Връщане на заем. Благодаря, Едит!!!“
— Защо ѝ е бил заем на Санди? — промърмори Тъкър. Беше видял банковите ѝ извлечения. Определено не ѝ се налагаше да иска заеми, особено за такава малка сума.
Защо тогава беше този чек?
Тъкър извади сателитния си телефон и потърси „Едит Лозиър“ в околността. Откри името в съседния град, Гърли, на юг от Хънтсвил. Написа адреса в Гугъл Ърт на телефона си. Оказа се, че Едит Лозиър живее край магистрала в индустриалния район на Гърли. Домът ѝ се намираше в ограден периметър, в който имаше десетина подобни на хангар постройки.
Склад.
Тази жена най-вероятно беше собственик или мениджър на бизнеса и живееше там.
Тъкър се усмихна.
23:48
Малко преди полунощ Тъкър намали скоростта, докато минаваше покрай табела с надпис „ИНДИВИДУАЛНИ СКЛАДОВИ КЛЕТКИ ГАРНЕТ“.
Град Гърли беше на осемнайсет километра южно от Хънтсвил и в него живееха осемстотин души — достатъчно малко, за да може всеки да познава бизнеса на останалите. Тъкър бе минал покрай няколко други такива складове, докато стигне тук. Единият беше буквално на две крачки от къщата на Санди.
„Тогава защо е избрала това място?“
Погледна съседната двуетажна постройка, която се появяваше срещу адреса на Едит Лозиър. Прозорците бяха тъмни по това време — съвсем естествено. Каква беше тази жена и какво общо имаше със Санди? Беше ясно, че са достатъчно близки, за да приеме чек на свое име, а не на името на фирмата. Зачуди се какво ли още знае Едит, но реши, че да почука на вратата на непозната жена по това време не е най-умното нещо.
Вместо това тупна Каин по хълбока. Кучето бе опряло глава на прозореца на колата.
— Да видим какво е скрила Санди тук, в средата на нищото.
Каин тупна одобрително с опашка.
Тъкър приближи джипа до автоматичната врата и протегна ръка към клавиатурата, монтирана на специална поставка. Набра четирицифрения код от ключа на Санди и вратата се отвори с леко потракване. Тъкър въздъхна облекчено и бавно подкара между хангарите, като следваше знаците, докато стигна номер 256.
— Право в десятката! — промърмори и спря пред номерираната клетка.
С Каин скочиха от джипа. Докато уж се разкършваше, Тъкър се огледа крадешком. Забеляза охранителна камера — на същия стълб, на който беше и халогенната лампа. Обърна се така, че лицето му да не се вижда, отиде до вратата на клетката и пробва ключа. Той влезе в катинара гладко и след миг катинарът падна в шепата му. Тъкър вдигна ролетната врата и насочи фенерчето си към вътрешността.
За момент замръзна, стъписан от видяното.
— Какво, по дяволите, е това!?
Пристъпи вътре и светна лампите. За да остане скрит, спусна ролетната врата. Остави Каин да пази отвън.
Нямаше намерение да рискува отново да го нападнат.
Бавно обиколи склада.
В средата имаше маса за игра на карти и стол. Пред масата в полукръг бяха подредени шест бели дъски на стативи, на всяка от които имаше бележки с цветни маркери и графики. На стената вляво от масата имаше две коркови табла, на които с кабарчета бяха закрепени стотици изписани с химикалка картончета. На бетонния под, вдясно от стола, бяха струпани десетина папки с джобове.