Пруит се намръщи.
— Куче?
— Едро според Уебстър. Според него двамата били с военно обучение. Накарали Уебстър и партньора му да побягнат с подвити опашки. Не се шегувам.
Лицето на Лион беше безизразно. Наистина не се шегуваше.
Пруит се облегна. Карл Уебстър беше дошъл от армията. Не беше глупак и с годините Пруит бе свикнал да се доверява на преценките му.
— И какво мисли Уебстър за онзи тип?
— Разменили са изстрели, но Уебстър останал с впечатлението, че нападателят нарочно не е искал да улучи някого. Което означава, че е внимателен и прецизен и че се справя добре, когато е под напрежение.
Пруит разбра.
„Мъртъвците привличат излишно внимание“.
— Има ли някакви следи към този тайнствен нападател?
Лион се намръщи.
— Още не.
— Би ли могъл да открие нещо в дома на Конлън?
— Не. Къщата беше старателно прочистена.
„Да се надяваме“.
— Все пак не е попаднал там случайно — каза Пруит. — Някой трябва да го е изпратил. И мога да си представя кой. Последната висяща връзка с Проект 623.
Лион кимна.
— Джейн Сабатело. Аз си помислих същото, но сега ми дойде една идея.
Пруит го изгледа съсредоточено.
— Знаем, че телефонът ѝ е призрак — обясни Лион. — Всички изходящи обаждания минават през твърде много прокси сървъри, за да бъдат проследени. А входящите обаждания? Ако е изпратила човек да търси Конлън, ще очаква информация от него.
Пруит разтри брадичката си, замисли се. Въпросът беше твърде сериозен, за да бъде оставен само на Уебстър, особено след като първият истински тест щеше да се проведе след броени дни. Беше крайно време висящите връзки да се прекъснат веднъж завинаги.
— Искам да отидеш в Хънтсвил и да работиш с Уебстър — нареди Пруит. — При толкова средства за наблюдение и ресурси, които стоят неизползвани в Редстоун Арсенал, би трябвало лесно да откриете натрапника. И когато това стане, искам той и кучето му да изчезнат. Погрижи се.
Лион кимна.
— Смятайте, че е направено.
7.
13 октомври,
02:08 централно лятно време
Хънтсвил, Алабама
Някой се приближаваше…
Затворен в склада на Санди, Тъкър се нуждаеше от очите на Каин. Сателитният телефон още беше в ръката му, след като бе направил няколко снимки в импровизирания мозъчен център. Каин изръмжа тихо още веднъж и Тъкър набра кода, за да включи камерата на жилетката на партньора си. Изкомандва Каин да пази тишина и да се скрие.
„Скрий се! Наблизо!“
На екрана се появи картина — неясно изображение в сиво, заради нощния режим на камерата. Изображението затрептя, защото кучето се дръпна зад задната броня на джипа. Под светлината на лампата на близкия стълб се появи фигура — човек, въоръжен с двуцевна ловна пушка. По извивките на тялото ясно си личеше, че е млада жена, със завързана на опашка коса. Беше с джинси, ботуши и извадена навън карирана риза. Пушката беше опряна решително на рамото ѝ. От начина, по който я държеше, можеше да се съди, че знае как да я използва.
И не беше сама.
От крака ѝ не се отделяше голям доберман, готов да нападне, явно обучен.
— Ти, там, вътре! — извика тя. — Излизай! Бавно, чуваш ли ме?
Тъкър се досещаше коя е тази жена. Спомни си охранителната камера на стълба, която бе видял. Повиши глас и извика:
— Едит? Едит Лозиър?
След миг жената отговори и потвърди предположението му.
— Кой си ти?
Тъкър не искаше никакви недоразумения с въоръжена цивилна жена посред нощ. Изглежда, управителката на складовете „Гарнет“ служеше и като охрана. Вероятно го бе видяла да влиза и беше наясно, че мястото му не е тук, особено при тази конкретна складова клетка.
— Приятел съм на Санди Конлън! — извика Тъкър.
— Излез и ми покажи документ за самоличност.
Тъкър прибра телефона в джоба си, приближи ролетната врата и бавно я вдигна. Жената направи две премерени крачки назад, все още готова да стреля, ако види нещо, което не ѝ харесва. Наближаваше трийсет и беше с тъмночервена коса и лунички. Доберманът остана на мястото си, само леко сниши глава, готов да нападне.
След като вратата се отвори докрай, Тъкър вдигна ръце и показа, че са празни. С периферното си зрение видя Каин, клекнал в сянката на джипа. Направи знак да остане там. Не искаше да стресне въоръжената жена и кучето ѝ, преди да е получил шанс да обясни за какво е всичко това.
— И аз имам куче — предупреди Тъкър. Тя вероятно го бе видяла на екрана на камерата. — Ела, Каин. Покажи на дамата, че си добро момче.