Выбрать главу

Загледа се в кръговете около фразата.

„Кое е толкова важно тук, Санди?“

15:45

След часове напразно ровене Тъкър най-накрая се призна за победен. Облегна се назад и се протегна, за да махне напрежението от гърба си.

„Трябва да си прочистя главата“.

Каин се размърда на леглото, сякаш разбираше колко уморен и недоволен е партньорът му.

— Какво ще кажеш за малко свеж въздух, приятел? — каза Тъкър и Каин радостно размаха опашка.

Излязоха от хотела и потеглиха с джипа. Спряха в закусвалня, изядоха един чийзбургер с пържени картофи и след това продължиха да обикалят безцелно. Тъкър искаше да се запознае с околността, с Хънтсвил, в случай че се зададат неприятности.

Хънтсвил беше разположен в долината на река Тенеси и бе заобиколен от всички страни от Апалачите. Самият град представляваше хаос от големи къщи отпреди Гражданската война, от Викторианската епоха, с двускатни покриви, и по-малки, дървени, които се редяха от двете страни на сенчести булеварди. Пешеходци и коли се движеха лениво и спокойно. Тук никой не бързаше.

Тъкър се успокои, дори спря няколко пъти, за да се наслади на гледките. В голям открит парк прекара час, за да хвърля на Каин гумената му играчка, после още час се разхождаха край плитък поток и плашеха жабите, които тревожно скачаха във водата. Каин опитваше да ги гони, но напразно.

Накрая слънцето се запъти към хоризонта и сенките се удължиха. Тъкър извика щастливия мокър Каин и се върнаха при джипа. Минаха към километър в северна посока, до главния портал на Редстоун Арсенал, и спряха на паркинга на „Кю Стейшън, Бар и Билярд“. Тъкър се замисли, дали да не остави Каин в колата, но се сети, че присъствието му би могло някак да убеди Франк по-лесно да се съгласи да помогне. Ако някой в заведението му създадеше проблеми заради кучето, имаше документ — благодарение на приятелката си Рут от „Сигма“, — според който Каин го придружава по медицински причини, което му позволяваше да го води със себе си почти навсякъде.

Когато мина през двойната врата на зле осветения бар, неколцина души се обърнаха да го погледнат, но никой не каза и дума. Посетителите почти веднага се върнаха към напитките си или билярдните топки на масите. Джукбоксът свиреше рок. Вляво имаше дълъг бар и редица сепарета покрай ниска стена.

От последното сепаре им махна Франк.

Тъкър и Каин тръгнаха натам.

Франк Болинджър ги посрещна със сърдечна усмивка, която някак се изкриви от удивление.

— Ти и Каин… ето това е гледка, която си струваше да видят очите ми. Вижте се само! Чудесни сте заедно! Чух, че се е наложило да се крадете и си имал някакви проблеми заради това.

Тъкър сви рамене и стисна ръката на Франк, като положи всички усилия да прикрие смущението си. Франк вероятно бе провел няколко телефонни разговора и се бе осведомил как Тъкър е напуснал армията и си е тръгнал с Каин въпреки заповедта. В края на краищата от „Сигма“ бяха помогнали да изчисти проблема под формата на плащане за оказани услуги. Така или иначе, Тъкър се тревожеше, че Франк се е добрал до тези подробности от живота му, но също така това показваше способността му да събира информация.

Тъкър седна на масата и направи знак на Каин да лежи кротко.

— Не си се променил много, Франк — отбеляза, което си беше истина. Макар и по-възрастен от Тъкър, Франк изглеждаше жилав и здрав. Определено се поддържаше във форма.

— Благодаря. — Франк разтри слепоочията си. — Тук обаче има повече сиво, отколкото когато бяхме в окопите. — Плъзна към Тъкър запотена бутилка бира. — Поръчах ти „Сам Адамс“. Дано ти харесва.

— Харесва ми, разбира се.

— Наистина се радвам, че се обади.

— Да, мина доста време. Не бях сигурен, че ме помниш.

— Ха! Че как да не те помня? Само ти от всички рейнджъри се интересуваше какво правим ние. И двете ти кучета… Гледах те как работиш с тях, когато почивах. Бях впечатлен — като че ли си четяхте взаимно мислите.

При мисълта за Авел Тъкър стисна бутилката бира. Спомените засвяткаха като мълнии, пронизващи и заслепяващи, като трясък на куршуми и свистящи ножове.

Франк, изглежда, долови, че нещо не е наред.

— Съжалявам. Не трябваше да говоря за това. Глупаво от моя страна. Трябваше да съобразя.