Беше и ядосан, и разочарован, че Пруит Келерман е сметнал за необходимо да изпрати булдога си. Карл имаше двайсет години военна служба зад гърба си, включително в пущинаците на Ирак и Афганистан, първо като новобранец, после в специалните части. Не му беше нужна никаква помощ.
— Вече контролираме ситуацията — каза Карл Уебстър с тих и спокоен глас. — Само чакам телефонния разговор, който ще разреши въпроса удовлетворително за всички.
— А аз съм тук, за да гарантирам, че това ще се случи.
Двамата се изгледаха с неприязън. Помежду им назряваше буря. Преди да има време да се разрази, телефонът на Карл изчурулика в джоба му. Той го извади и отговори. Слуша обаждащия се няколко минути, зададе два въпроса и получи отговорите, които искаше.
Лион не сваляше очи от него.
Карл се усмихна ледено.
— Знам как да открием целта. — Погледна към покрития Палач. — И как да се справим с проблема.
8.
13 октомври,
19:20 централно лятно време
Хънтсвил, Алабама
След още две питиета на бара с Франк Болинджър Тъкър подкара към мотела. Беше валяло, докато разговаряха с Франк, и нощният въздух бе станал влажен, наситен с миризма на мокър асфалт. Каин — на предната седалка — опря муцуна на отворения прозорец.
Тъкър подкара на запад, далеч от трафика на града, после сви на юг покрай блатото, което стигаше чак до мотела. Фаровете осветяваха клони на кипариси, обвити от испански мъх. Невидими насекоми се блъскаха в предното стъкло.
Погледна през страничния прозорец и видя тъмния силует на изоставения бетонов завод в средата на блатото. Спомни си историята за скъсаната дига на река Тенеси и последвалото наводнение, превърнало този индустриален район в подгизнала от блата и мочурища равнина. От пътя виждаше конвейерните кули и металните пасарели, по които се беше минавало между силозите и постройките, вагонетките, които още висяха на стоманените въжета.
Изведнъж радиото в джипа оживя, стресна го и го накара да отбие на банкета на пустия път. „… добър вечер, уважаеми слушатели, слушате радио Уай Ти Кей Ай, което…“
Тъкър се намръщи и го изключи. В същия момент двигателят изхриптя, светлините на таблото трепнаха и джипът започна да губи скорост.
Оооох…!
Каин обърна глава към него и изскимтя недоволно.
— Ей, не съм аз.
Радиото проработи, после пак спря. Чистачките на предното стъкло започнаха да се движат.
Какво, по дяволите…?
Тъкър сви на банкета — и точно навреме. Моторът се прокашля два пъти и умря.
Тъкър въздъхна и потупа Каин по гърба.
— Приятел, случва се на всеки. Отвличат ни извънземни.
След като реши, че по-вероятната причина е лоша връзка с акумулатора, Тъкър се наведе и дръпна лостчето за отваряне на предния капак. Слезе с Каин и отиде пред джипа. На светлината на джобното си фенерче огледа двигателя, после се зае да провери кабелите и връзките.
Всичко изглеждаше наред.
Откъм блатото долетя приглушено жужене, в началото леко, после все по-силно.
Каин отиде до края на банкета, над блатото.
Тъкър застана до него.
Силно чаткане привлече вниманието им отново към повредения джип. Нещо удари предния калник. От двигателя изригна пара.
Тъкър позна звука. Залегна и придърпа Каин до себе си.
Някой стреляше по тях.
Още два куршума удариха колата. Предното стъкло се счупи. Едната задна гума се спука и изпусна въздуха със силно свистене. Изстрелите зачестиха, по един на две секунди, и всички бяха насочени към джипа.
Без да губи време, Тъкър направи знак на Каин да го последва и се спусна по скосения затревен бряг в блатото.
Каин се подчинява на командата и скача високо.
Докато е във въздуха, долавя странни миризми: мухъл и мъх, гнило и водорасли. Чува пукане на клони, писукане на прилепи, крясъци на далечни птици — после пада в студената вода и потъва дълбоко, губи всичките си сетива. Водата запушва ушите му, заслепява го.
Сърцето му бие, лапите търсят здрава основа, но попадат на още вода. После ноктите драсват дъното. Лапите затъват в тиня — и накрая докосват нещо твърдо. Корени на дърво. Той се оттласква от тях, муцуната му пронизва повърхността, той се връща в света, първо в миризмите, после в звуците.
Продължава да размахва лапи, очите търсят, ушите са прибрани назад от напрежение и страх.
Нещо го сграбчва за кожата на врата, после за нашийника.