Той се обръща инстинктивно, за да захапе, но усеща познатия дъх, съвсем близо.
— Спокойно, приятел. Държа те.
Тъкър сграбчи нашийника на Каин и заплува навътре в блатото. Прикри се зад един голям кипарис, така че стъблото да остане между него и пътя. Разтри врата на кучето, вдъхна му увереност.
— Добро момче! — прошепна.
Козината на Каин беше цялата в тиня и водорасли. Тъкър не беше по-добре — лицето и ръцете му също бяха покрити с тиня. Той намаза раменете на кучето с още тиня.
„Добър камуфлаж… ще ни е нужен“.
Огледа пътя и изоставения джип. Какво, по дяволите, се бе случило? Несъмнено им бяха устроили засада… но как? Дали някой не бе пипал джипа, докато той разговаряше с Франк в бара? Макар че това изглеждаше най-вероятното обяснение, някак не се връзваше.
И какво беше онова жужене?
Сякаш предизвикан от мислите му, звукът се чу отново. Каин се напрегна, обърна глава надясно, после бавно проследи нещото, което прошумоли над дърветата и прелетя над джипа. След миг жуженето се издигна рязко нагоре и изчезна в тъмнината.
Неканени, думите от склада на Санди изскочиха в главата му.
Link 16.
Тъкър изруга наум. Вече си даваше сметка какво може да означават тези думи. От търсенето в Гугъл бе разбрал, че Link 16 е военна мрежа за обмен на данни, използвана за комуникации в авиацията, включително за управление на безпилотни апарати — дронове. Подобни апарати навлизаха все повече и повече на въоръжение във всички видове войски, както за разузнаване, така и за нападения по въздух. Имаше по-големи, като Глобален ястреб, и по-малки, като Гарван.
„Какво обаче преследва нас?“
Нямаше начин да разбере, но беше ясно, че машината е от типа ловец/убиец.
Погледна над тъмните върхове на дърветата. Знаеше, че дроновете виждат не само в тъмнината, но също през облаци, прах и дим. Камерите им бяха достатъчно добри, за да разчетат номер на кола от три километра височина.
Настръхна. С Каин се бяха крили от хеликоптери за последен път в Сибир, но това сега беше много по-зле — все едно да плуваш през нощта и около теб да кръжи акула.
Разликата беше, че сега заплахата идваше от небето.
Огледа околността още веднъж, с очи, вече привикнали към тъмнината. Въпреки че лунната светлина се процеждаше през клоните, не видя нищо освен черните кипариси. Знаеше, че когато над тях кръжи ловец, не бива да се върне на шосето. Спомни си потопения бетонов завод в тъмнината. Там можеха да се прикрият по-добре.
А после?
От огледа на района на Хънтсвил знаеше, че на километър след останките на бетоновия завод има голфклуб. Това означаваше да прекоси голяма водна площ, при неизвестен брой врагове във въздуха, а може би и под водата.
Въпреки всичко беше по-безопасно от откритото шосе.
Тъкър заопипва наоколо и събра топка водорасли. Нагласи я върху главата и на раменете си като някаква мокра пелерина.
Каин огледа новия му външен вид с леко наклонена глава.
Тъкър се приближи до ухото му и прошепна:
— Бау!
Кучето близна лицето му.
— Да, нищо не може да те изплаши.
Обърна се и се отдалечи от пътя. Когато стигнаха по-дълбока вода, Каин заплува до него. Тъкър избра да минат между сплетени коренища и паднали дървета и въпреки това само след трийсетина метра нещо го парна по дясното ухо — и на метър пред него нещо удари водната повърхност.
По дяволите!
Той улови нашийника на Каин, придърпа го към себе си и прошепна в ухото му:
— Вдишай!
И се гмурна заедно с кучето под водата. Заплува с крака и една ръка към наполовина потънал дънер. Показа глава плътно до него. Така бяха поне частично скрити. Тъкър се ослуша и се огледа.
Не последваха нови изстрели.
Той напрегна слух, за да долови вече познатото жужене. В ушите му обаче отекваше собственото му дишане и биенето на сърцето му, така че не можеше да е сигурен.
Някъде много близо се обади бухал — три пъти. Миг след това над тях се чу пляскане на крила и слабо цвърчене — ловецът бе спипал вечерята си.
„Да се надяваме, че само този лов ще е успешен тази нощ“.
Тъкър вдигна ръка и докосна ухото си. Трепна от острата болка от раната. Но нямаше право да се оплаква — няколко сантиметра вляво и куршумът щеше да пробие черепа му.
Беше наясно, че не трябва да спира да се движи, и забута дънера през водата. Опитваше да се крие от дрона, но след малко дървото се заплете в някакви коренища и се наложи да продължат напред като в лабиринт, плътно прикрити до пънове, корени и камъни. Стигнаха до открито място, след което плуваха само под вода и се показваха само колкото да поемат въздух.