Тъкър се загледа в блатото.
Имаше само един начин да разбере.
Събра каквото беше взел от Уебстър, взе фенера му и метна карабината му през рамо. После тръгна в противоположната посока на тази, в която бе изчезнал французинът. Стигна до счупен прозорец и изчака дронът да мине и да се отдалечи.
Трийсет секунди.
Прехвърли Каин през прозореца, изскочи след него навън и хукна към блатото. Искаше да е максимално прикрит, когато дронът се върне, в случай че хипотезата за защитната система се окаже неправилна.
Стигна до блатото, влезе във водата и се запъти към най-големия гъстак кипариси и храсталаци. Погледна звездите и се увери, че все още е в посоката, която би го отвела до голфклуба от другата страна на блатото.
— Още само километър, приятел — каза на Каин.
Надяваше се дронът да се махне, след като стигне до голфклуба. Тези, които го преследваха, определено не искаха тайните им да излизат наяве.
Продължи към дърветата и изчака да чуе познатото жужене на дрона. Като че ли по сигнал, звукът се появи от юг. Тъкър посочи на Каин близкия гъстак.
— Крий се!
Последва кучето, но изостана с около метър, видим от всички посоки. Забеляза тъмен силует, който се местеше на фона на звездното небе — камуфлирания със стелт технология летящ стрелец. Готов да скочи, ако машината открие огън, Тъкър стисна пулта и зачака.
Дронът мина над него — и отмина. Продължи да претърсва района по зададената схема, но не обърна внимание на предишната си цел. Тъкър въздъхна облекчено. Знаеше, че най-умното решение би било да тръгне по права линия към голфклуба. Даваше си сметка обаче и че няма да има много възможности да се сдобие с информация за нападателите си. Така че вместо да тръгне към голфклуба направи завой и се върна към шубраците, в които се бе крил в началото.
С джобното си ножче извади един от куршумите от стъблото на дебел кипарис и го огледа.
Приличаше на стандартен снайперски куршум на НАТО — но определено не се бе държал като стандартен куршум. Тъкър огледа дупката в кората и отбеляза ъгъла на попадението — после вдигна очи към небето. През цялото време дронът стреляше почти вертикално отгоре, над дърветата, но куршумът бе пробил дървото хоризонтално, отстрани.
Изпълнен с подозрения, Тъкър насочи фенерчето към водата. След кратко взиране видя нещо да плува на повърхността. Приличаше на пръчка, но беше прекалено право и прекалено бяло, за да е пръчка.
Прешляпа през водата и го взе. Нещото — направено от някакъв полимер и горе-долу петнайсет сантиметра дълго — имаше малки крилца за насочване и някаква издатина от долната страна, в която вероятно беше системата за управление.
Тъкър погледна към дървото.
Тази гилза и онзи куршум, заподозря, бяха изстреляни от дрона.
— ППН — прошепна в тъмнината.
Проектил с прецизно насочване.
Вдигна глава и се вгледа в небето.
„На какво, по дяволите, се натъквам?“
23:48
След два часа Тъкър беше в мотела, под струята на изгарящо горещ душ, доволен, че сваля от себе си мръсотията и тинята — и че може да проясни мислите си.
След като прекосиха последния километър от блатото, с Каин навлязоха в територията на голфклуба. Тъкър можеше да си представи как изглеждат в очите на хората, докато се въртяха на паркинга: мокър до кости мъж и калното му куче. След като най-после се добраха до централния вход, откъдето пиколата паркираха колите, се обади за такси. Като видя как хората от ресторанта на клуба го гледат през витрините, очакваше вместо такси да дойде полицейска кола. Все пак дойде такси, а пиколото се оказа добър човек и донесе няколко кърпи от съблекалните, за да постелят седалките на колата.
Минаха по пътя, на който бе оставил наетия джип, но от него нямаше и следа.
Явно някой го бе изтеглил, вероятно за да прикрие следите си.
„Сбогом на депозита за колата“.
Все пак Тъкър не се безпокоеше. Никога не оставяше нищо важно в кола под наем, така че в джипа нямаше нищо, по което да го проследят. Освен това беше използвал една от трите си фалшиви шофьорски книжки и съответстваща кредитна карта, за да плати наема за колата. В мотела пък се бе регистрирал с друго име и беше платил с друга карта.