Като допълнителна предпазна мярка накара шофьора да спре на близък строителен обект и взе една дъска, с която подпря дръжката на вратата. Макар да нямаше признаци някой да е тършувал в стаята му, утре щеше да смени мотела.
Въпросите около засадата продължаваха да го тормозят.
Как този враг без лице го бе открил, с какво бе привлякъл вниманието му, доколко тези хора бяха наясно защо е тук?
Най-очевидният отговор на тези въпроси беше този, в който Тъкър не искаше да вярва. Един-единствен човек знаеше за присъствието му тук и причината за пристигането му.
Франк Болинджър!
Тъкър протегна ръка и смени горещата вода с ледена. Студената струя го накара да се мобилизира още повече.
„Утре ще уредя този въпрос“.
10.
14 октомври,
10:02 централно лятно време
Хънтсвил, Алабама
На следващата сутрин Тъкър напусна мотела. Замина с нов джип — нае сребърен „Додж Дуранго“, отново под фалшива самоличност — и се насочи към Атина, на трийсет километра западно от Хънтсвил. Там взе стая в друг мотел — „Стоун Харт Ин“. Докато Каин душеше стаята сантиметър по сантиметър, Тъкър се обади на Франк Болинджър и уговори с него да се срещнат за обяд на няколко километра от военната база Редстоун Арсенал.
Отклони се от пътя обратно към Хънтсвил, за да прибере карабината МР-5, която бе скрил в някакви храсталаци след като бе излязъл от блатото.
Нямаше да поеме никакви рискове при новата среща.
Като допълнителна мярка пристигна в ресторанта час по-рано. Огледа непосредствената околност — паркинга и всички подходи към мястото и околните улици. След това седна в кафене на отсрещния тротоар, за да наблюдава заведението.
Ресторант „Котън Роу“ беше в югозападния ъгъл на централния градски площад, където беше и съдебната палата, и заемаше залата на някогашна борса за памук. Сградата беше тухлена, триетажна, с веранда с черно боядисани железни парапети.
Франк Болинджър дойде точно в дванайсет и седна на една от масите вън, под навеса. Тъкър го наблюдава цели петнайсет минути, за да се увери, че никой не го следи. Едва тогава прекоси улицата с Каин.
Франк стана и се усмихна на кучето.
— Помислих си, че сте ми вързали тенекия.
После се намръщи при вида на ръцете на Тъкър, които бяха покрити с драскотини. Посочи малката лепенка на ухото му, където го бе одраскал куршумът.
— Какво е станало?
— Загубих се в блатото — отговори сухо Тъкър.
— Какви ги говориш? Как така?
Изненадата на Франк изглеждаше искрена. Тъкър обикновено се доверяваше на първото си моментно впечатление от реакциите на хората, разчиташе на вродения си талант да разбира другите, но след случилото се миналата нощ беше нащрек.
— Франк, ти ли ме изпържи?
— Какво?!
Тъкър седна и дръпна Франк да седне.
— След като си тръгнах вчера, някой ми устрои засада край блатото.
— Засада? — Франк се ококори. — И мислиш, че аз… Тъкър, не бих направил такова нещо. Дори и животът ми да зависи от това.
Тъкър впери поглед в очите му. Франк не трепна.
— Първо, никога не бих предал свой брат — настоя Франк. — Никога. Второ, дори и да исках, на кого мога да се обадя? Просто не познавам подобни хора.
— Възможно ли е неволно да си предупредил някого, да си казал нещо, без да щеш?
Франк се замисли за момент, после бавно поклати глава.
— Не виждам как. Обадих се, за да питам за Санди Конлън, чак тази сутрин.
„Значи не може да е предупредил някого неволно“.
Странна история!
Франк се наведе напред.
— Трябва да ми вярваш!
Тъкър въздъхна. Не долавяше у Франк нищо освен искреност.
— Вярвам ти.
— Значи всичко е наред?
— Всичко е наред.
Франк въздъхна, после се облегна на стола си.
— Разкажи ми какво се случи.
Тъкър разказа за електрическата повреда, заради която се бе наложило да спре на пустия път, и за последвалата стрелба, която го бе принудила да влезе в блатото.
— Хмм — промърмори Франк. — Вероятно са използвали някакъв дистанционен прекъсвач, за да обездвижат колата ти. Прекрасно!
— Не беше никак прекрасно там, където бях. Възможно ли е обаче да се направи такова нещо?
— Лесно е. Просто трябва да се хакне компютърът на колата. — Франк видя сбърченото чело на Тъкър. — Той има безжична връзка с Мрежата. Всичко в съвременните коли е дигитално, тоест може да бъде хакнато.
Дойде келнерката и взе поръчката им.
След като се отдалечи, Франк продължи: