— Сега разбирам защо ме подозираш. Бръсначът на Окам: най-простото решение обикновено е вярното. Аз обаче знам, че не съм аз, така че кой е направил това с теб?
— И кои са те?
— Именно. Кой друг знае, че си тук?
Тъкър не искаше да споменава Джейн, дори и пред Франк. Още не.
— Само този, който ме прати тук — отговори уклончиво.
Франк като че ли разбра неохотата му.
— И имаш доверие на този човек?
Тъкър кимна.
— Значи трябва да те следят по някакъв начин. Може би телефонът ти?
— Съмнявам се. Дълбоко кодиран е. — Сателитният телефон му беше даден от Рут Харпър от „Сигма Форс“ в случай че ѝ се наложи да се свърже с него или обратното.
— Дай да го погледна. — Франк протегна ръка.
Тъкър се замисли за миг, после му го подаде.
Франк го огледа като експерт. Натисна няколко бутона, проследи какво се изписва на дисплея, дори отвори задния капак и извади симкартата. Цяла минута побутваше вътрешностите на телефона с клечката за зъби от нелепо сложното си швейцарско джобно ножче. После сглоби телефона и го върна на Тъкър с възхитено подсвиркване.
— Няма да те питам откъде го имаш. Дяволски сложен е, но дори и такова устройство може да бъде проследено. Все пак за това са нужни сериозни знания и умения.
— Дори и да си прав, това не обяснява как изобщо съм попаднал в полезрението на тези убийци. За да ме проследят, би трябвало да знаят за мен.
— Така е. Което ни връща към въпроса кой друг знае, че си тук. Възможно ли е този, който те е изпратил в Хънтсвил, да е споделил и с някой друг?
Тъкър не можеше и да си помисли, че Джейн би направила подобно нещо. Параноята ѝ, когато се бяха срещнали в Монтана, стигаше до небето.
— Не мисля.
— В такъв случай помисли какво се е случило след като дойде тук. С кого освен мен си се срещал? Възможно ли е някой да те е забелязал?
Тъкър си спомни двамата, които го дебнеха около къщата на Санди. Дали пък по някакъв начин не бяха разбрали кой е, след като го бяха видели там? И Едит Лозиър, която се грижеше за склада…
„Може да не съм бил толкова предпазлив, колкото си мисля“.
— Възможно е — призна Тъкър.
— Добре, да оставим тази мистерия настрана, засега. Като предпазна мярка предлагам да държиш телефона си изключен, с извадена батерия. Ще опитам да се снабдя с някои компоненти, които да затруднят проследяването, но докато намеря всичко необходимо, ще минат няколко часа.
Тъкър повдигна вежда.
— Можеш ли да го направиш?
— Не са ме назначили като експерт на сегашната позиция защото съм хубавец.
Тъкър разпозна блясъка в очите на Франк, който бе виждал някога в Афганистан, когато опитваше да му обясни по-тънките моменти в засичането на комуникации.
— Като войник през тази нова ера на кибервойни — обясни Франк — след времето на терен се наложи да придобия нови умения. Като хакването на различни системи например. Ще събера компонентите, нужни за твоя телефон, и ще видя дали ще успея да запуша слабите му места по-сигурно. Ще донеса каквото е нужно в мотела ти, довечера. Да се надяваме, че дотогава ще съм научил повече и за Санди.
— Чудесно.
Тъкър си даде сметка, че новите умения на Франк са идеални за още една задача — пулта за управление на дрона. Като предпазна мярка беше изключил захранването на устройството и го бе заровил на два километра от стария си мотел. Ако някой би могъл да научи нещо от това устройство, това беше Франк.
— Преди да дойдеш до мотела ми — каза Тъкър, — има още нещо, което ми се ще да видиш.
— Какво?
Тъкър не бе разказал с големи подробности за апарата, който го бе преследвал през блатото. Реши да остави Франк да добие непредубеден поглед върху операционната система, управляваща дрона, преди да заговори за тези подробности.
— Мисля да те оставя да се изненадаш — добави Тъкър.
Франк се подсмихна.
— Това си е направо подранил коледен подарък.
18:17
Когато Тъкър се върна в мотела си край Атина, слънцето залязваше след още един топъл ден в Алабама. Беше прекарал остатъка от деня с Каин в местните паркове, където кучето успя да разкъса три топки за тенис и да се намокри в три различни поточета. Може би щеше да е по-умно да се скрие някъде, но се съмняваше, че враговете му биха проявили дързостта да ударят посред бял ден при толкова много свидетели наоколо.
Освен това Каин имаше нужда от разходка, за да се освободи поне частично от напрежението от предната нощ.
„И аз също…“