Тъкър кимна замислено. Франк беше прав. Може би си струваше да отдели един ден за пътуване дотам.
— А какво научи за ролята на Санди тук, в Редстоун Арсенал?
Франк се намръщи.
— Не много. Научих, че не е била зачислена към никоя официална военна част. Работела е в някакъв квазичастен екип — група „Одиша“.
Тъкър наостри уши. Спомняше си името — Одиша, — оградено с кръг на една от белите дъски в импровизирания команден център на Санди. Франк май беше на прав път. Изглежда, уменията му се простираха отвъд дънните платки и компютърните програми.
— С какво се занимава тази група? — попита Тъкър.
— За съжаление, това е над нивото ми. Единственото, което успях да открия, без да привличам внимание, е, че групата се състои от математици и статистици. Работят в построено неотдавна помещение в отдалечен край на Редстоун. Достъпът до тях се контролира от военна полиция. Доколкото мога да преценя, групата живее предимно там.
— Каза „квази-частна“. Какво имаш предвид?
— За да действат в Редстоун, несъмнено трябва да имат одобрението и подкрепата на командващия базата, но доколкото разбрах, „Одиша“ работи самостоятелно. Управлява ги частна фирма.
— Коя?
Франк сви рамене.
— Ще трябва да ровя още. Може би ако знаех повече подробности…
Тъкър се поколеба, но реши, че ако скрие информация, ще изложи Франк на по-голям риск.
— Франк, мисля, че е крайно време да ти дам и останалите подробности около изчезването на Санди.
Франк се наведе напред.
— Ако обичаш.
Тъкър започна с натрапниците, на които се бе натъкнал при къщата на Санди, и стигна до складовата клетка.
— Тези, които ни гониха през блатото, може да са същите от къщата. Поне за единия съм до голяма степен сигурен.
„Онзи Уебстър…“
Франк прекъсна разказа му.
— Момент. Спомена, че имаш номера на колата, спряла пред къщата на Конлън.
Тъкър кимна.
— Добре. Дай ми го, преди да тръгна. Ако тази кола е минала дори само веднъж през портал на Редстоун, ще е оставила следа. Може да се окаже добро начало. — Франк махна с ръка. — Продължавай. Какво друго се случи?
Тъкър продължи с разказа си, като мина към качествата на дрона, който го бе преследвал в блатото.
Вдигнал парче пица към устата си, Франк премигна няколко пъти и издиша шумно.
— О-хоо! — промърмори. — Имам стотици въпроси.
Тъкър се усмихна.
— Знаех, че ще имаш.
— Първо, покажи ми куршума, който си извадил от дървото, и насочващото устройство, което си открил във водата.
Тъкър отиде до раницата си, извади двете неща и му ги подаде.
Франк мълча цяла минута, докато ги оглеждаше.
— Определено е прецизно насочван куршум. Но не прилича на нищо, което съм виждал. Ще опитам да го разглобя по-късно, у дома. — Погледът му се върна към Тъкър. — За дрона… каква беше точността на насочващата система?
— Добра, но не съвършена. Имаше доста пропуски. Защо?
— Ставаше ли по-прецизна с времето?
Тъкър се замисли, после кимна.
— Всъщност да… Мислех си, че е защото забавям темпото, но може и да си прав.
— Хмм…
— Какво?
— От нивото на заглушаване на двигателя, което описваш, и стелт технологията може да се съди, че имаме дрон от следващо поколение. Една от инженерните насоки, които в момента се разработват — и където се насочват най-големи средства, — е създаването на дронове, които не само действат автономно, но и се учат по време на операция.
Стомахът на Тъкър се сви.
— Мислиш, че си имаме работа с някакъв нов прототип?
— Да. Остава обаче въпросът до каква степен това проклето нещо е автономно. Може ли да му се въведе профил на цяла мисия и то да я изпълни?
— Нещо като „излита и забравяш“?
— И дори още по-зле. При съществуващите технологии дроновете могат да откриват и да вземат на прицел различни характеристики на врага: визуални идентификатори, електронни емисии, транспортни маршрути и други от този род. Следващото поколение дронове обаче вероятно ще може да се програмира да прави автономни преценки според находките на терен.
— Включително и да стреля смъртоносно.
Франк кимна.
— Да. Отстраняване на хората от уравнението. За да се пести животът на военните на терен, напоследък има повишен натиск за създаване на роботизирани воини с по-голяма автономност и способност за вземане на решения.
Тъкър преглътна. Опитваше да си представи бъдещата война.
„А може би не е нужно да си я представям“.
Жуженето на дрона изпълваше главата му.
Франк продължаваше:
— И военните инженери, и независимите програмисти се стремят към тази цел. В момента това е златна треска. Дори „Блекуотър“, частната военна фирма, добави отдел за роботизирана техника към бизнесструктурата си през 2007 година, като отвори вратата за роботи наемници и автономни дронове, които действат извън ограниченията на военното командване.
Франк вероятно бе забелязал пребледняването на Тъкър, но явно не бе приключил.
— Има и още нещо. Можеш да се обзаложиш, че който е създал този дрон, няма на разположение само този модел. Дроновете се произвеждат с различни големини и форми, според предназначението им, и могат да летят във въздуха, да се движат по земята и дори да плуват под вода.
Тъкър се замисли за това предупреждение.
Франк се отпусна назад и се усмихна.
— Е, какво мислиш?
— За кое? — едва успя да отговори Тъкър.
— Получавам ли позицията? Ще остана ли с теб и Каин? Казах ти, че мога да съм ви от полза.
Тъкър не се поколеба.
— В екипа си.
Усмивката на Франк стана още по-широка.
— Какво искаш да направя най-напред?
— Провери номера на колата и виж какво ще откриеш… Но дискретно.
Франк кимна и попита:
— А какво ще правиш ти?
Тъкър мислеше за мястото, където живееше майката на Санди, и описанието на Франк.
— Май ще си купя банджо.