— Върви си. Няма да купя каквото продаваш. — Тя се обърна, за да изчезне в сянката.
— Не, момент! Аз съм приятел на Джейн Сабатело. Тя ме помоли да дойда да проверя…
Жената пристъпи към парапета на верандата.
— Да не търсиш Санди?
— Да, мадам.
— Намери ли я?
— Не, мадам.
— Тогава защо си дошъл?
— Ако науча повече за дъщеря ви, ще е по-лесно да я открия.
След десет дълги секунди жената махна с ръка.
— Добре де. Влизай.
„На това му се казва радушно посрещане“.
Тъкър прекоси двора до някакви странични стъпала, които водеха към верандата. Колкото повече наближаваше, толкова повече му харесваше странната провинциална къща. Въпреки старостта ѝ изглеждаше добре поддържана. Което не можеше да се каже за двора. Докато стигнаха до верандата, козината на Каин се напълни с бодли и репеи.
— Аз съм Беа — каза жената и кимна към Каин. — До вратата има четка. Почисти го, преди да влезе.
Влезе през мрежата против насекоми и я остави да се затвори зад гърба ѝ.
Тъкър взе четката и за няколко минути почисти козината на Каин и крачолите си. След това дръпна мрежата и влезе в малка дневна. Килимът беше кремав, идеално чист, както и мебелите. На дъбови масички в двата края на канапето имаше стилни настолни лампи. На стената пред канапето беше монтиран телевизор. Над екрана беше окачено биещо на очи разпятие, а на масата, в рамка от шипкови клонки, се усмихваше блаженото лице на Исус Христос.
— Затвори вратата, ако обичаш — извика Беа от кухнята в задната част на къщата. — Климатикът работи.
— Разбира се.
— Обичаш ли лимонада?
— Да, мадам. Благодаря.
Беа дойде с купа вода и поднос с две чаши и кана. Беше на около петдесет и пет, слаба и мургава, сивеещата ѝ руса коса беше прибрана на хлабав кок. Беше с памучни панталони, работни обувки и карирана риза с дълги ръкави.
Остави купата вода пред Каин.
— Белгийска овчарка?
Тъкър се усмихна.
— Повечето хора мислят, че е немска. Да не би да е от акцента?
Опитът му да се пошегува попадна в глухи уши.
— Гледам много предавания за кучета — обясни Беа. — Много е хубав. И се обзалагам, че е умен.
Усмивката на Тъкър стана по-широка, горда.
— О, да. Умен е.
Тя му посочи креслото до канапето и му наля лимонада.
— Съжалявам за враждебността при посрещането. Някак си ни е вродено.
— Няма проблем. През годините съм научил, че понякога подозрителността към непознатите е здравословна. — Потупа Каин по врата, когато кучето се настани до него. — Аз лично предпочитам кучетата пред хората.
Беа се усмихна, когато седна на канапето, но Тъкър забеляза и тревожния възел на челото между очите ѝ.
— Значи си приятел на Санди? — попита тя.
— Познаваме се от Форт Бенинг, но не съм я виждал от години. Обади ми се Джейн. Реши, че мога да помогна.
Беа кимна.
— Джейн е добро момиче. — Възелът като че ли се стегна още повече, когато тя го погледна отново. — Мислиш ли, че ще можеш да помогнеш да намерим Санди?
— Ще опитам.
— Вярвам ти, но се тревожа. Винаги се е обаждала. Не е било да не се обади повече от два-три дни. Да не говорим, че последните два месеца се държеше странно.
— Как странно?
Жената потри длани, видимо беше разтревожена.
— Беше някак затворена в себе си, което не е обичайно за нея. Санди винаги е била бъбрива. И последния път, когато беше тук, преди около три седмици, попита дали някой не е питал за нея.
— Беше ли питал?
— Не тук. А ако беше питал из града, щях да науча.
Тъкър продължи да разпитва, за да си изгради пълна представа за живота на Санди.
— А какво правеше в Редстоун? По какъв проект работеше?
Беа поклати глава.
— Секретни неща, сигурна съм. Никога не е споменавала, а и аз си знам да не питам. Предполагам, че е свързано с компютри и математика, такива неща. Винаги е била умно дете.
Тъкър кимна.
— Споменавала ли е някога някакви имена, приятели, с които е работила?
— Само едно. Нора Фрейкс. Санди я харесваше. Дори я доведе тук на вечеря няколко пъти. Приятно момиче. Малко пиперлива, но въпреки това приятна.
Тъкър чу трепета в гласа ѝ, видя проблясъка на неудобство, когато тя погледна към прозореца. Нора Фрейкс по-вероятно бе нещо повече от колежка на Санди, но Беа не би го признала пред непознат.
Тъкър реши да насочи разговора към по-безопасен терен.
— Разкажи ми за Санди. Как започна да се интересува от математика и компютри?
Беа отново се усмихна.
— Както ти казах, беше умно дете. Началното училище обаче не запали искрата в нея. Нито пък основното. Когато стана девети клас, се появи една учителка по математика, която ѝ драсна фитила. По едно време гледам, занимава се с алгебра, математически анализ, тригонометрия, компютърни науки. Като че ли разцъфна — награди, отличия, пълна стипендия за Масачузетския технологичен институт от военновъздушните сили, после, като завърши, отиде да работи при тях.