Докато американците претърсваха Хофман и другите двама, един мъж излезе от тъмната плевня и се приближи до Призрак. Насочи пистолет към гърдите му и нареди на хората си:
— Вържете го.
Докато завързваха умело китките на Призрак, мъжът каза:
— Полковник Ърни Дънкан, 101-ва въздушна. Знаеш ли английски?
— Да.
— С кого имам честта да разговарям?
— Идиот — отговори Призрак подигравателно.
— Сигурен съм, че не се казвате Идиот. Ще приема, че подигравката е адресирана към мен. В такъв случай ще ви наричам просто Фриц. Е, ще си поговорим. Дали ще е приятно или гадно, зависи единствено от вас.
После се обърна към един от подчинените си:
— Лейтенант Рос, натоварете тези тримата в каросерията на камиона им и ги пригответе за транспортиране. Кажи довиждане на хората си, Фриц.
Призрак се обърна към тримата и извика:
— Für das Vaterland!2
— Das Vaterland! — повториха в един глас Хофман и другите двама.
Американските войници качиха тримата в каросерията на камиона, а полковник Дънкан отведе Призрак в плевнята. Щом влязоха, затвори вратата и махна към купчините слама.
— Съжалявам за лошите условия, Фриц.
Призрак се обърна към него и на лицето му се появи широка усмивка.
— И аз адски се радвам, че те виждам, Дънкан.
— А ти, приятелю… Как мина? Намери ли каквото търсеше?
— Да. Тези германци се бият страховито, за добро или лошо. Блечли гори. До седмица обаче би трябвало да се възстановят.
— Радвам се. — Дънкан извади ножче и сряза въжето на китките му. — Как искаш да изиграеш сценката оттук нататък?
— Имам малък маузер, скрит в кобур на чатала ми. — Призрак разтри китките си, бръкна в панталона си и извади маузера. Огледа се. — Къде е задната врата?
Дънкан посочи.
— Ей там, отзад. Няма кой да те види как бягаш. Трябва обаче да изглежда убедително. Удари ме както трябва. Не забравяй, че ние, американците, не се даваме лесно.
— Дънкан, не си падам по тази идея.
— Войната иска жертви, приятелю. Когато се приберем в Щатите, можеш да ми купиш каса скоч.
И премести пистолета в лявата си ръка.
Призрак стисна десницата му.
Дънкан пусна пистолета на земята и се усмихна.
— Ох… виж, обезоръжи ме.
— Нас, германците, ни бива за такива неща.
Дънкан разкъса предницата на униформата си — копчетата изпопадаха на покрития със слама под.
— И сме се били.
— Стига, Дънкан. Достатъчно. Обърни се. Ще те ударя зад ухото. Когато се събудиш, ще имаш подутина колкото топка за голф и жестоко главоболие, но сам си го поиска.
— Да. — Дънкан хвана Призрак за лакътя. — Пази се. Пътят до Вашингтон е дълъг.
И извърна глава. Призрак изпита чувство за вина. Знаеше обаче какво трябва да направи.
Вдигна маузера и го опря зад ухото на Дънкан.
Полковникът пристъпи от крак на крак.
— Ей, какво…
Призрак натисна спусъка и куршумът проби черепа на Дънкан. Главата му се люшна и той се строполи по очи.
Призрак поклати глава.
— Наистина съжалявам, приятелю. Но както сам каза, войната иска жертви. Ако ще се почувстваш по-добре, ти току-що промени света.
Прибра пистолета в джоба си, излезе от плевнята и изчезна в мъгливата нощ.
Стана истински призрак.
Първо
Лов на призрак
1.
1 октомври,
18:39 планинско лятно време
Планини Битъррут, Монтана
И всичките тези неприятности заради един-единствен проклет пирон!
Тъкър Уейн хвърли спуканата гума в багажника на наетия джип „Гранд Чероки“. Беше спрял на банкета на усамотен път в гористите планини на югозападна Монтана. Милионите акри борове, прорязаните от глетчери каньони и назъбените чукари наоколо бяха най-голямата площ девствени пущинаци в Щатите.
Разкърши рамене и погледна виещата се ивица асфалт, обградена от двете страни с полегати хълмове и гъсти гори.
„Ега ти късмета. Тук, насред нищото, да попадна на пирон“.
Изглеждаше невъзможно джипът с повишена проходимост да стане неизползваем заради парче желязо, по-късо от кутре. От друга страна — колко лесно един най-обикновен ръждясал пирон може да извади от строя сложна машина, резултат на дълго технологично развитие.
Тъкър затвори задната врата и подсвирна. Спътникът му при това пътуване през планината показа косматата си муцуна от един храст край пътя и го погледна. В очите му с цвят на тъмен карамел ясно пролича разочарование — явно не му се искаше непредвиденото скитане из храсталаците наоколо да свърши толкова бързо.