— Благодаря — успя да отговори Тъкър. Едната му ръка беше на гърба на Каин. — Може ли да вляза с кучето?
— Да, разбира се. Всички са добре дошли.
Тъкър пое дълбоко дъх и мина покрай рафтовете отпред, добре заредени с чипс, шоколадови вафли и пликчета сушено месо. Отиде до касата. Нямаше други клиенти.
— Красиво куче — каза собственикът. — Овчарка ли е?
— Белгийска. Малиноа… вид овчарка. Казва се Каин.
— А аз съм Асиф Кази, собственик на това заведение.
И подаде ръка през плота. Тъкър я хвана и установи, че ръкостискането му е здраво, кожата — загрубяла от тежък труд.
— От Кабул си — отбеляза Тъкър.
Мъжът повдигна учудено вежди.
— Как разбра?
— По акцента. Бил съм в Афганистан.
— Наскоро, предполагам.
„Не чак толкова наскоро“, помисли Тъкър, макар понякога да имаше усещането, че е било вчера.
— А ти? — попита.
— Дойдох в Щатите като малък. Родителите ми умно решиха да емигрират, когато руснаците нападнаха страната ни през седемдесетте. Запознах се с жена си в Ню Йорк. — Повиши глас: — Лайла! Ела кажи „здрасти“!
Някъде изотзад се появи дребна афганистанка с прошарена коса и се усмихна.
— Здравейте. Приятно ми е.
— Та как попаднахте тук вие двамата?
— Имаш предвид в средата на нищото ли? — Усмивката на Асиф стана по-широка. — Писна ни от града. Искахме нещо, което да е пълна противоположност.
— Май сте успели. — Тъкър огледа празния магазин и тъмната гора зад прозорците.
— Харесва ни тук. И обикновено не е толкова пусто. В момента сме между два сезона. Летните тълпи си заминаха, скиорите още не са започнали да идват. Е, имаме и постоянни клиенти.
Сякаш за да докаже думите му, отвън се чу рев на дизелов двигател и бял поръждясал пикап наби спирачки между помпите за гориво, като леко поднесе при спирането.
Тъкър се обърна към Асиф.
— Изглежда, бизнесът потръгва…
Очите на Асиф се присвиха и той стисна челюсти.
Военните бяха подбрали Тъкър за водач на кучета заради високите му резултати на тестовете за емпатия. Тази чувствителност му позволяваше да се свързва по-лесно и по-дълбоко с партньора си — и да преценява и хората. Сега обаче не му бяха нужни никакви умения, за да види, че Асиф се страхува.
Афганистанецът махна на жена си.
— Лайла, иди отзад.
Тя го изгледа изплашено, но се подчини.
Тъкър отиде до прозореца — Каин го последва — и бързо прецени ситуацията. Забеляза една странна подробност: регистрационният номер на джипа беше закрит с лепенка.
Това определено означаваше проблем.
Никой с добри намерения не би закривал регистрационния си номер.
Тъкър си пое дъх. Сега въздухът му се стори по-плътен, сякаш зареден с електричество. Даваше си сметка, че това е само плод на собствения му адреналин. Така или иначе, беше наясно, че се задава буря. Каин реагира на настроението му — козината на врата му настръхна и той изръмжа заплашително.
От пикапа слязоха двама мъже с карирани памучни ризи и с бейзболни шапки. Трети скочи от каросерията. Шофьорът имаше мръсна рижа козя брада, а на бейзболната му шапка пишеше: „С кеф ще оправя жена ти“.
„Страхотно… Тези кретени не само ще създават проблеми, но имат и идиотско чувство за хумор“.
Без да се обръща, Тъкър попита:
— Асиф, имаш ли охранителни камери?
— Развалени са. Не успяхме да ги поправим.
Тъкър въздъхна. Лошо.
Тримата тръгнаха към входа на магазина. Държаха бейзболни бухалки.
— Обади се на шерифа, ако му имаш доверие.
— Свестен човек е.
— Обади му се тогава.
— Виж, може би ще е по-добре, ако не…
— Обади се, Асиф.
Тъкър тръгна към вратата с Каин и излезе, преди онези да влязат. Предвид шансовете, които имаше, щеше да му трябва пространство.
— Добър вечер, момчета.
— Здрасти — отговори Козята брада и понечи да мине покрай него.
Тъкър му препречи пътя.
— Магазинът е затворен.
— Глупости — каза единият от другите и посочи с бухалката си. — Виж, Шейн, ей го там онзи боклук. Виждам го.
— Значи виждаш и че говори по телефона — каза Тъкър. — Обажда се на шерифа.
— На оня идиот? — изпръхтя Шейн. — Отдавна ще сме си отишли, преди да си извади главата от задника и да се довлече дотук.
Усмивката на Тъкър стана студена.
— На твое място нямаше да съм толкова сигурен.
Направи знак на Каин — насочен надолу показалец, после свит юмрук. Команда „Заплаши“.
Каин наведе глава, оголи зъби и изръмжа. Обаче остана до него. Нямаше да мръдне, ако не получи друга команда или конфронтацията не стане физическа.