— Тези заповеди не може ли да се отменят, велики господарю? — колебливо попита Рустем.
— Не, разбира се — отвърна Царят на царете.
Категоричността на тези думи бе може би най-страшното в този ден, щеше по-късно да реши Рустем.
— Повикай везира — каза Ширван Басанийски, загледан навън в нощта. — И моя син.
В този миг Рустем лекарят, син на Зорах, изведнъж горещо съжали, че не си е у дома, в малката си къща със спуснатите кепенци срещу вятър и мрак, с Катюн и Джарита, двете кротко заспали дечица, последната чаша подправено с билки вино до лакътя му и тлеещия огън в огнището, а онова чукане на света на вратата му изобщо да не беше идвало.
Вместо това се поклони на мъжа в болничното ложе и тръгна към вратата.
— Лекарю.
Рустем се обърна. Изпитваше страх, чувстваше се ужасно безсилен.
— Все още съм твой пациент. Продължаваш да си отговорен за живота ми. Действай съобразно. — Тонът беше равен, хладният, сдържан гняв все още се долавяше в него.
Не беше нужна особена прозорливост, за да разбере човек какво може да означава това.
А едва този следобед, в часа, когато вятърът се бе надигнал в пустинята, той си седеше в скромната лечебна стаичка и се подготвяше да покаже на четирима ученици как се маха обикновен катаракт според изучените предписания на Меровий от Тракезия.
Рустем отвори вратата. В треперливата светлина на факлите видя десетината уморени придворни. Слуги или войници бяха донесли пейки. Някои от чакащите седяха отпуснати до каменните стени. Някои спяха. Други го видяха и взеха да стават. Той кимна на Мазендар, везира, а след това на младия принц, който бе застанал малко встрани от останалите, с лице към тесния тъмен прозорец-амбразура, вглъбен в тиха молитва.
Винаш, гарнизонният командир — единственият човек, когото Рустем познаваше тук — вдигна вежди в безмълвен въпрос и пристъпи напред. Рустем поклати глава, но веднага премисли. „Продължаваш да си отговорен — беше казал Великият цар. — Действай съобразно“.
Рустем се отмести, за да пропусне везира и принца да влязат в стаята. После махна с ръка на командира да влезе и той. Нищо не каза, но за миг погледите им се кръстосаха, Винаш кимна и пристъпи вътре. Рустем го последва и притвори вратата.
— Татко! — извика принцът.
— Каквото има да става, отдавна е написано — промълви кротко Ширван Васанийски. Беше се подпрял на възглавницата, с оголената гръд, стегната в ленените превръзки. — По милостта на Перун и Богинята козните на Черния Азал бяха разбити, поне засега. Лекарят извади стрелата.
Везирът, видимо развълнуван, отри лицето си с длан, коленичи и опря чело в пода. Принц Мураш, зяпнал баща си с широко отворени очи, бързо се извърна към Рустем.
— Слава на Перун! — Мина пред стаята, пресегна се и стисна ръцете на Рустем. — Ще бъдеш щедро възнаграден, лечителю!
На Рустем му беше нужно огромно самообладание и отчаяна вяра в онова, което бе учил, за да не се дръпне от ужас. Сърцето му затуптя бясно.
— Слава на Перун! — повтори принц Мураш, върна се до леглото и също се смъкна на колене до везира.
— И още как — съгласи се сдържано царят. — Сине мой, стрелата на убиеца лежи там, на раклата под прозореца. По нея има отрова. Кааба. Хвърли я в огъня.
Рустем затаи дъх. Бързо извърна очи към Винаш, срещна отново погледа на войника, после пак загледа принца.
Мураш се изправи.
— С най-голяма радост ще го сторя, татко мой и царю. Но отрова? Как е възможно това? — Отиде до прозореца и предпазливо посегна за ленения парцал до медицинските принадлежности на Рустем.
— Вземи я с ръцете си, сине — каза Ширван Басанийски, Царят на царете, Мечът на Перун. — Вземи я отново с голи ръце.
Много бавно принцът се извърна към леглото. Везирът вече беше станал и го гледаше изпод вежди.
— Не разбирам. Нима вярваш, че аз съм държал тази стрела? — възкликна принц Мураш.
— Миризмата е останала на дланите ти, сине — отрони тежко Ширван.
Рустем пристъпи предпазливо към царя. Принцът се обърна — привидно озадачен, не повече, погледна дланите си, а след това Рустем.
— Но тогава значи съм отровил и доктора.
Ширван извърна глава и погледна Рустем. Тъмна брада над бялата ленена превръзка, очите — черни и студени. „Действай съобразно“, беше казал. Рустем се покашля.
— Само опитахте. — Сърцето му туптеше в гърдите. — Ако сте държали стрелата, когато сте простреляли царя, каабата е минала през кожата ви и вече е вътре във вас. Няма заплаха от допира ви, принц Мураш. Вече не.