Като че ли втората му нежна женичка питаеше повече неприязън към пустинния пясък и зной, отколкото изобщо бе издавала досега, и също толкова силен интерес да види и да живее сред стълпотворението и възбудата на царския град. Объркан, Рустем я увери, че това й желание вероятно ще бъде задоволено. Джарита го целуна с радост, страстно дори, и отиде да нагледа бебенцето си в детската стая.
Катюн, първата му жена — спокойната, сдържана Катюн, която щеше да бъде почетена, както и синът й, с издигане в най-висшата от трите касти, с възможността да живее в невъобразимо богатство и разкош — изригна в буря от скръб, като чу същите вести. Отказа всякакви утешения, разплакана и отчаяна.
Катюн изобщо не я привличаха великите градове на света, не й допадаха, никога не беше ги виждала и никога не бе изпитвала каквото и да било желание да ги види. Пясъкът в дрехите или косата беше дребна неприятност; горещината на пустинното слънце можеше да се понесе, стига човек да знае как да живее правилно; малкият отдалечен Керакек беше съвсем приятно място за обитаване, ако си жена на уважаван лекар с полагащото се високо положение.
Кабад, царският двор, прочутите водни градини, терените чурка, отрупаната с цветя зала за танци с пурпурни колони… по тези места жените щяха да са боядисани, напарфюмирани, облечени в прескъпи коприни, с усвоените от дълга практика и опит маниерност, коварство и злост. Една жена от пустинните провинции сред такива…
Катюн плака в леглото си, стиснала очи, и не искаше да го погледне, а Рустем се мъчеше да я утеши с приказки за възможностите, които тази царска щедрост предлага за Шаски — и за всяко дете, което тепърва ще си имат.
Последното излезе от устата му импулсивно, непреднамерено, но помогна сълзите да секнат. Катюн искаше друго бебе и Рустем го знаеше. След преместването в Кабад на високия пост царски лекар нямаше да има повече пречки пред идеята за ново дете заради жилищно пространство и средства.
Вътрешно обаче все още беше уязвен. Джарита прекалено спокойно бе приела, че ще я изоставят с дъщеря й; Катюн с нищо не показваше, че съзнава колко смайващо щастлива е тази промяна, никаква гордост от него, никаква радостна възбуда заради новата им обща съдба.
Виж, намекът за второ дете обаче я успокои. Тя изтри очите си, седна в леглото, погледна го и леко му се усмихна. Рустем прекара остатъка от нощта с нея. Катюн, не толкова деликатно красива, колкото Джарита, бе също така по-малко свенлива от втората му жена и много по-веща в умението да го възбуди по всевъзможни начини. Преди разсъмване, все още полусънен, той бе склонен да направи първия опит със зачеването на обещаното отроче. Ласката на Катюн и шепнещият й глас в ухото му бяха като балсам за мъжката му гордост.
По изгрев-слънце се върна в крепостта, за да види състоянието на царствения си пациент. Всичко беше наред. Ширван се изцеряваше бързо, знак за желязно телесно здраве, както и за благоприятна подредба на знамения. Рустем изобщо не разчиташе на първото и преусърдно следеше и пренагласяше второто.
Между посещенията при царя често се оказваше насаме с везира Мазендар, а на моменти към тях се присъединяваха и други. Рустем набързо бе образован за някои аспекти от света, какъвто го познаваха до тази зима, с особено наблягане върху характера и възможните намерения на Валерий Втори Сарантийски, когото някои наричаха Императора на нощта.
След като щеше да ходи там, и то с определена цел, имаше неща, които трябваше да знае.
Когато най-сетне тръгна — след като уреди набързо учениците му да продължат с един лекар, когото познаваше в Кандир, още по на юг — зимата вече беше съвсем в разгара си.
Най-трудната раздяла — и това бе съвсем неочаквано — се оказа с Шаски. Жените се бяха примирили със ставащото, можеха да го разберат; бебето беше твърде малко, за да разбере. Синът му, прекалено мекушав, помисли си Рустем, видимо се мъчеше да не заплаче, когато той стегна каишките на пътната си торба и се обърна да каже за последно сбогом на всички.
Шаски беше излязъл няколко стъпки напред по пътеката. Търкаше очи със свити юмручета. Опитваше се, длъжен бе да признае Рустем. Мъчеше се да не заплаче. Но кое малко момче се привързваше толкова нелепо към баща си? Това беше слабост. Шаски все още беше на възраст, в която светът, който трябваше да познава и от който се нуждаеше, бе този на жените. Един баща трябваше да осигури храна, подслон и морално напътствие, и да осигури дисциплина в дома. Навярно бе допуснал грешка, в края на краищата, като бе позволил детето да слуша уроците му от коридора. Шаски не биваше да реагира така. Войници имаше при това, които гледаха — ескорт от крепостта щеше да го придружи в първата част от пътуването, в знак на уважение.