Рустем отвори уста да смъмри момчето и откри — за свой срам, — че в гърлото му е заседнала буца, гърдите му се бяха стегнали и му беше трудно да проговори. Покашля се.
— Слушай майките си — каза по-дрезгаво, отколкото очакваше.
Шаски кимна.
— Добре. — Още не плачеше, увери се Рустем. Беше стиснал юмручета до бедрата си. — Кога ще се върнеш, тате?
— Когато свърша каквото трябва да свърша.
Шаски направи още две стъпки към портата, където стоеше Рустем. Бяха сами, по средата между жените при входната врата и военния ескорт малко по-надолу на пътя. Можеше да докосне момчето, ако се пресегнеше. Птица пееше в светлото мразовито зимно утро.
Синът му си пое дъх, видимо сбираше кураж. После каза:
— Не искам да заминаваш.
Рустем се опита да се ядоса. Децата не можеха да говорят така. Не и на бащите си. После видя, че момчето го знае, беше навело очи и свило рамене, все едно очакваше порицание.
Рустем го погледна и преглътна, а после се обърна, без нищо да може да каже. Отнесе торбата си на няколко крачки, а един от войниците скочи от коня си, взе я и я стегна здраво на гърба на едно муле. Рустем го наблюдаваше. Командирът им го изгледа питащо с вдигната вежда и посочи коня, който бяха докарали за него.
Рустем кимна, безпричинно ядосан. Пристъпи към коня, след това изведнъж се обърна да погледне назад към портата. Шаски все още беше там. Вдигна ръка да махне на момчето и леко, неловко се усмихна, да не би детето да помисли, че баща му се е ядосал заради онова, което беше казало, макар че трябваше да е ядосан. Очите на Шаски не се откъсваха от лицето му. Все още не плачеше. Все още изглеждаше все едно всеки миг ще заплаче. Рустем го погледа още малко, наведе глава, обърна се рязко, хвана предложената му ръка, качи се на коня и тръгнаха. Неловкото чувство се позадържа в гърдите му, после го остави.
Ескортът го придружи до границата и после Рустем продължи на запад в сарантийските земи — за първи път в живота си сам, ако не се броеше тъмноокият брадат слуга Нишик. Коня остави с войниците и продължи вече на муле: беше по-подходящо за ролята му.
Слугата беше поредната заблуда. Също както Рустем сега не беше просто преподаващ лекар, тръгнал да търси ръкописи и да води учени беседи със западните си колеги, така и слугата му не беше никакъв слуга. Нишик беше ветеран, опитен в ръкопашния бой и в оцеляването. В крепостта на Рустем успяха да му втълпят, че подобни умения може да се окажат важни в пътуването му, а сигурно още повече, когато стигнеше крайната си цел. Той в края на краищата беше шпионин.
Спряха в Сарника, без да крият пристигането си, нито ролята на Рустем в спасяването на живота на Царя на царете и високия сан, който предстоеше да получи заради това. Събитието се бе оказало твърде драматично: вестта за опита за покушение вече ги беше изпреварила през границата въпреки зимата.
Управителят на Амория покани Рустем да го посети и изглеждаше подобаващо ужасен, щом научи още подробности около това гибелно коварство в царското семейство на Басания. След официалната аудиенция управителят освободи слугите си и сподели насаме, че напоследък се натъквал на известни затруднения в изпълнението на задълженията си както към съпругата, така и към любимата си фаворитка. Призна донякъде свенливо, че дори се унизил да потърси съвет от хейромант, но безуспешно. Молитвите също се оказали безрезултатни.
Рустем се въздържа от коментар и по двете решения и след като прегледа езика му и му измери пулса, го посъветва да си приготвя ястие от добре сварен черен дроб на овца или крава във вечерите, в които пожелае интимност с която и да е от двете жени. Забеляза и изключително зачервеното му лице и го посъветва също така да се въздържа от употреба на вино с това толкова важно ястие. Изрази голямата си увереност, че това би помогнало. Управителят щедро му благодари и се разпореди Рустем всячески да бъде подпомаган от подопечните му, докато пребивава в Сарника. Два дни по-късно изпрати копринен халат и изкусно изработен джадитски слънчев диск в хана на Рустем, като дарове. Дискът, колкото и красив да беше, едва ли представляваше подходящ дар за басанид, но Рустем заключи, че съветите му са постигнали известен успех нощем.
Докато беше в Сарника, се срещна с един от бившите си ученици и се запозна с двама доктори, с които си беше писал. Купи един текст на Кадестес, за кожните язви, и плати да му препишат още едно копие и да му го пратят в Кабад. Каза на лекарите, с които се запозна, какво точно се е случило в Керакек и как вследствие на това, че е спасил живота на царя, скоро ще стане царски лекар. Обясни им и че е помолил и е получил разрешение да извърши опознавателно пътуване, за да събере повече знание за себе си и писмени извори от Запада.