Онова беше минало. Той бе пътувал и бе стигнал тук, тя беше стигнала още по-далече. Сега той се връщаше. Чудеше се какво ли ще завари във Варена, там, където цяла година на пияна глава правеха облози за нейния живот.
Някои бяха спечелили тези облози, други ги бяха загубили. А онези антски благородници, които се бяха опитали да я убият и да властват вместо нея… какво ли щеше да стане с тях сега?
— Ако беше малко по-бърз с плановете си — каза Гизел, — можеше да вземеш имперски кораб. Тръгна преди два дни, с моите послания за Юдрик и Кердас.
Той я погледна. Отново онова зловещо усещане, че тази жена може да чете мислите му. Зачуди се дали е такава с всички. Зачуди се как изобщо някой може да е толкова глупав, че да залага срещу нея. Точно в този момент тя беше извърнала очи, даваше знак на слугинята си да му поднесе вино. Тя го донесе през стаята на златен поднос, инкрустиран със скъпоценни камъни по ръба. Съкровищата на Сарантион, невъобразимите му богатства. Той си наля сам, разреди го с вода.
— Предпазлив човек си, виждам — каза императрица Гизел. И се усмихна, преднамерено.
Той също помнеше тези думи. Беше му казала същото първия път, във Варена. Нещо толкова странно имаше в тази късна среща. Изминатото разстояние, за половин година.
Поклати глава.
— Чувствам, че трябва да съм с ума си.
— Не си ли, обикновено?
Той сви рамене.
— Мислех си за узурпаторите. Какво ще стане? Ако може да попитам, ваше величество?
Важно беше, разбира се. Връщаше се там, майка му беше там, къщата му, приятелите му.
— Зависи от тях. От Юдрик главно. Поканих го официално да стане управител на новата Сарантийска провинция Батиара, в името на император Валерий Трети.
Криспин зяпна, но бързо се овладя и наведе очи. Това беше императрица. Човек не можеше да я зяпне като риба.
— Ще възнаградите човека, който…
— Се опита да ме убие?
Криспин кимна.
Тя се усмихна.
— Кой от антските благородници не искаше да ме види мъртва през последната година, Гай Крисп? Всички го желаеха. Дори родийците знаеха това. Кого бих могла да избера, ако елиминирам всички? Най-добре да овластя този, който спечели, нали? Знак, че е способен. А и той ще живее… в известен страх, мисля.
Той отново се улови, че я е зяпнал. Не можа да се овладее. Беше на двайсет години, може би нямаше и толкова. Пресметлива и точна като… като монарх. Дъщеря на Хилдрик. Тези хора живееха в различен свят. Валерий беше такъв, помисли си изведнъж.
Мислеше много бързо всъщност.
— А патриархът в Родиас?
— Браво на теб — отвърна императрицата. — За него също има послания, ще пристигнат със същия кораб. Схизмите във вярата на Джад трябва да се премахнат, ако се съгласи. Източният патриарх ще приеме отново неговото върховенство.
— В замяна на?
— Проглашения, подкрепящи обединяването на империята, Сарантион за имперско седалище и утвърждаването на определени въпроси на доктрината, както са предложени от императора.
Всичко беше толкова гладко, разгърнато така бързо.
И толкова трудно му беше да обуздае гнева си.
— Тези въпроси ще включват и изобразяването на Джад в параклиси и храмове, разбира се.
— Разбира се — отвърна тя невъзмутимо. — Точно това е много важно за императора.
— Знам.
— Знам, че знаеш — каза тя.
Замълчаха.
— Допускам, че въпросите на управлението ще се решат по-лесно от проблемите на вярата. Казах му го на Леонт.
Криспин не отвърна.
След малко тя добави:
— Ходих във Великия храм тази сутрин. Тръгнах по същата галерия, която ми показа. Исках пак да видя работата ти на купола.
— Преди да започнат с остъргването, имате предвид?
— Да — каза тя невъзмутимо. — Преди това. Казах ти, по пътя насам онази нощ — вече имам ясно разбиране за нещата, които обсъдихме на първата ни среща.
Той изчака.
— Ти се ядосваше за сечивата и материалите си. Помниш ли? Казах ти, че са най-доброто, с което разполагаме. Че имаше чума и война.
— Помня.
Гизел се усмихна леко.
— Това, което ти казах, беше вярно. Това, което ти ми каза, беше още по-вярно: видях какво може да направи един майстор с подходящите материали. Докато работеше в храма на баща ми, те бях затруднила като стратег на бойно поле само със селяни и ратаи, които да командва.
Баща й беше такъв. Беше умрял такъв.
— С цялото ми уважение, ваше величество, притеснен съм от сравнението.
— Знам — каза тя. — Но си помисли за това по-късно. Самата аз останах доволна, когато ми хрумна тази сутрин.