Държеше се изключително любезно, даряваше го с комплимент, предлагаше му частна аудиенция само за да се сбогува с него. Нямаше никаква причина да негодува. Издигането на Гизел на трона можеше да спаси неговата и нейна родина от унищожение.
Криспин кимна. Потърка гладката си брадичка.
— Вярвам, че ще имам свободно време да го направя на борда на кораба, ваше величество.
— Утре ли? — попита тя.
— Вдругиден.
По-късно щеше да осъзнае (през свободното време на борда на кораба), че тя е знаела това, насочвала е разговора.
— Аха. Значи все още уреждаш делови въпроси.
— Да, ваше величество. Макар че всъщност приключих.
— Платено ли ти е всичко дължимо? Бихме искали нещата тук да са уредени.
— Да, ваше величество. Канцеларът бе така добър лично да се погрижи за това.
Тя го погледна.
— Той ти дължи живота си. Ние… също съзнаваме дълга си към теб, разбира се.
Той поклати глава.
— Вие бяхте моя кралица. Вие сте моя кралица. Не съм направил нищо, което…
— Направи това, което бе нужно за нас, с риск за живота си, два пъти. — Замълча за миг. — Няма да се спирам много на този въпрос… — Криспин долови, че вече говори с естествения си глас. — Но аз все пак съм от Запада и се гордея с онова, което можем да им покажем тук. За мен е жалко, че… обстоятелствата наложиха да прекратиш работата си на купола.
Той наведе очи. Какво можеше да каже? Беше смърт.
— Също така ми хрумна, покрай други неща, които научих през последните няколко дни, че има още едно лице, което навярно би пожелал да видиш, преди да отплаваш.
Криспин я погледна.
Гизел Антена — Гизел Сарантийска — срещна погледа му с тъмносините си очи.
— Тя не може да те види обаче.
Отново имаше делфини. Беше се чудил дали ще ги види, но бързо осъзна, че има нещо глупаво и суетно в това да се съмнява: сякаш морските същества щяха да се появяват или крият според онова, което смъртните мъже и жени правеха в градовете, на сушата.
Погледнато другояче (макар да беше ерес), твърде много души имаше за пренасяне през последните дни, в Сарантион и наоколо.
Беше на малък спретнат имперски кораб, пуснаха го на борда само като показа тънката кама на Гизел с образа на баща й на дръжката от слонова кост. Подарък, каза тя, когато му я даде. За спомен от нея. Макар да каза също така, че очаква да бъде във Варена, преди да са изтекли твърде много години. Ако всичко минеше както трябва, в Родиас щеше да има церемонии.
Преди него беше пратено съобщение, предупреждаващо екипажа, че един човек, носещ лика на бащата на императрицата, може да отплава до иначе забранения остров.
Идвал беше тук и преди.
Стилиана не беше в затворническите килии под дворците. Някой с по-тънко чувство за ирония и за наказание — Гесий най-вероятно, преживял бе толкова насилия и бе оцелял — бе избрал друго място, където да доживее живота си, подарен й от новия император като милост към бившата му съпруга и като знак пред народа за великодушието му.
И човек наистина нямаше нужда да търси повече от Леонт на Златния трон и Стилиана на острова, за да намери предостатъчно ирония, мислеше си Криспин, отново загледан в играта на делфините край кораба.
Пристанаха, спуснаха мостчето за него. Единственият посетител, единственото лице, слизащо тук.
Спомен и образи. Той погледна, почти против волята си, и видя мястото, където Аликсана бе смъкнала наметалото си на камъните, преди да отплава. Сънувал го беше това място, окъпано в лунна светлина.
Двама екскубитори посрещнаха кораба. Един от екипажа слезе по мостчето и им заговори тихо. Поведоха го безмълвно по пътеката през дърветата. Пееха птици. Слънцето мяташе коси лъчи през покрова от зелени листа.
Излязоха на поляната, където бяха загинали мъже като тях в деня, в който убиха Валерий. Мълчаха. Колкото и да се мъчеше да го потисне, си даде сметка, че изпитва преди всичко ужас.
Съжали, че е дошъл. Не можеше всъщност да каже защо го направи. Придружителите му спряха и единият му посочи голямата къща. Не беше нужно.
Същата къща, в която бяха държали брат й. Разбира се.
Но с разлика. Отворени от всички страни прозорци, с решетки, но с махнати кепенци, за да влиза утринната светлина. Това го учуди. Тръгна напред. Тук имаше трима пазачи. Погледнаха покрай него към придружителите му и те явно им дадоха някакъв знак. Криспин не се обърна да види. Отключиха вратата.
Никакви думи. Учуди се дали им е забранено да говорят, за да се избегне рискът да бъдат съблазнени или подкупени. Влезе. Вратата зад него се затвори. Чу как ключът се превъртя. Никакви рискове не поемаха. Със сигурност знаеха какво е извършила затворничката.