Беше благодарна за онова, на което я бе научил баща й, и на самодисциплината, която й бе наложил животът: не мислеше, че някой е забелязал колко е обезсърчена.
А съществуваха и още неща, за които бе редно да отправи благодарности към Святия Джад или каквито там езически божества човек предпочетеше да си спомни от лесовете на антите. Беше получила съвсем достолепно жилище в малък палат недалече от тройните стени, по благоволението на императора и императрицата. Още с пристигането си бе побързала да си осигури достатъчно лични средства, като поиска заеми към Короната от едри батиарски търговци, търгуващи тук, на изток. Въпреки внезапното й неофициално и необявено пристигане на имперски кораб, само с малка свита охрана и жени, никой батиарец не беше дръзнал да откаже височайшата, небрежно подхвърлена молба на своята кралица. Гизел знаеше, че ако бе изчакала, нещата можеше да се развият другояче. Щом онези във Варена — онези, които несъмнено вече претендираха или се биеха за трона й — научеха къде е, щяха да изпратят своите разпореждания на изток. И парите можеше да се окажат по-трудни за намиране. Нещо повече, щяха да се опитат да я убият.
Твърде опитна беше в тези неща — дворцовите нрави и оцеляването, — за да е толкова глупава, че да изчаква. След като си осигури средствата, взе дузина карчитски наемници за лична охрана и ги облече в пурпур и бяло, цветовете на бойното знаме на дядо й.
Баща й винаги беше харесвал карчитите за телохранители. Ако ги държиш трезви, докато са на служба, и им позволяваш да изчезват по каупоните, когато не са, обикновено бяха фанатично верни. Приела бе също така предложените й от императрица Аликсана три придворни дами, дворцов готвач и иконом от Имперския прецинкт. Все пак устройваше си домакинство; удобствата и скромният персонал бяха необходими. Гизел беше наясно, че сред тях ще има шпиони, но това също й беше познато. Имаше си начини да ги избягва или да ги подведе.
Приета беше в имперския двор скоро след пристигането си и бе посрещната сърдечно, с цялата полагаща се вежливост и почит. Видяла се беше и си размениха официални поздравления със сивоокия кръглолик император и дребничката прелестна бездетна танцьорка, станала негова императрица. Всички бяха изрядно и подобаващо учтиви, въпреки че не последваха никакви частни срещи и беседи било с Валерий, било с Аликсана. Не беше сигурна дали се полага да очаква такива, или не. Това зависеше от по-мащабните планове на императора. Преди събитията се развиваха според нейните планове. Вече не.
Но в този първи отрязък от време беше приемала в малкия си палат несекващ поток от сановници и придворни от Имперския прецинкт. Някои идваха от чисто любопитство, знаеше Гизел: тя беше новост, развлечение в скучната зима. Варварска кралица, избягала от своя народ. Може би оставаха разочаровани, че ги посреща със стил и изящество една сдържана, облечена в коприна млада жена, която не показва с нищо, че маже с меча мас златистата си коса.
По-малко бяха онези, които поемаха дългия път през градското стълпотворение заради по-дълбокомислени причини — да я преценят, както и да отгатнат възможната й роля в изменчивата подредба на един сложен владетелски двор. Самият стар светлоок канцелар Гесий лично й донесе изискани дарове в носилката си: коприна за облекло и гребен от слонова кост. Поговориха си за баща й, с когото Гесий очевидно беше поддържал кореспонденция години наред, след това за театъра — убеждаваше я настойчиво да го посети, — а накрая за неприятното въздействие на влажния климат върху пръстите му и коленните стави. Гизел почти го хареса, но беше твърде опитна, за да си позволи подобен отклик.
Протоофициарият, по-млад мъж със сурово лице, казваше се Фаустин, я посети на следващата сутрин, явно в отговор на визитата на Гесий, сякаш двамата си следяха взаимно ходовете. Вероятно го правеха. В това отношение дворът на Валерий Втори едва ли беше по-различен от този на бащата на Гизел или нейния собствен. Фаустин пи билков чай и зададе много самоочевидно безопасни въпроси за администрирането на двора й. Беше висш чиновник и тези неща ангажираха вниманието му. Също така беше амбициозен, прецени тя, но със скучната амбиция на хората, които се боят да не бъдат лишени от удобния, установен житейски шаблон. Никаква жар нямаше у него.