У жената, която дойде няколко дни по-късно, тлееше нещо под леденото патрицианско поведение и Гизел усети както горещината, така и студа. Беше изнервяща среща. Чувала беше за Далейните, разбира се: най-богатата фамилия в империята. При мъртъв баща и брат, друг брат, за когото говореха, че е грозно осакатен и скрит някъде, и трети, който предпазливо се спотайваше извън града, Стилиана Далейна, сега съпруга на върховния стратег, беше единственото видимо присъствие на аристократичната си фамилия в Сарантион. И съвсем не беше безопасна, реши Гизел още в самото начало на разговора им.
Бяха почти на една и съща възраст, прецени тя, а животът бе отнел детството и на двете твърде рано. Поведението на Стилиана беше потайно, жестовете и маниерите й съвършени, лъскава и изящна учтивост, която с нищо не разкриваше мислите й.
Докато не реши сама да ги разкрие. Над сушените фурми и чашката притоплено подсладено вино незначителният разговор за модата на запад изведнъж премина в много пряк въпрос за трона на Гизел, за бягството й и какво се надява да постигне, като е приела поканата на императора да дойде в Изтока.
— Жива съм — отвърна сдържано Гизел и срещна преценяващия поглед на гостенката си. — Трябва да сте чули какво се случи в храма в деня на освещаването му.
— Било е неприятно, разбирам — каза Стилиана Далейна все едно не ставаше дума за нагло убийство и измяна. Махна пренебрежително с ръка. — Е, а това приятно ли е? Тази луксозна клетка?
— Моите гости са извор на много голяма утеха — промълви Гизел, като сдържа гнева си. — Кажете, убеждаваха ме наскоро да посетя театъра някоя вечер. Имате ли някакво предложение? — И се усмихна — глуповата и млада, повърхностна и безразсъдна. Варварска принцеса, отдалечена с не повече от две поколения от дивите лесове, където жените боядисваха голите си гърди.
„Не само ти можеш да затаиш личните си неща зад празни приказки“, помисли си Гизел, докато се навеждаше над платото да си избере фурма.
Скоро след това Стилиана Далейна си тръгна, като на изхода подхвърли, че според хората в двора явно първата танцьорка и актриса на Зелените е най-изтъкнатата изпълнителка на деня. Гизел й благодари и обеща да се отплати някой ден за вниманието с ответна визита. И наистина смяташе, че би могла: имаше някакво горчиво удоволствие в този словесен дуел. Само се зачуди дали ще може да се намери меча мас в Сарантион.
Имаше и други посетители. Източният патриарх изпрати първия си секретар, кисел и досаден клирик, който зададе подготвени предварително въпроси за западната вяра и й държа лекция за Хеладик, докато не разбра, че тя изобщо не го слуша. Някои членове на малката батиарска общност тук — предимно търговци, наемни войници, малко занаятчии — настояваха да се срещнат с нея, но в един момент през зимата престанаха да идват и Гизел заключи, че Юдрик и Кердас са пратили вест и може би дори разпоредбите си от дома. Агила беше мъртъв; вече го бяха научили. Загинал беше в мястото за вечен покой на баща й в утрото на освещаването. С Фарос и Аниса, единствените двама души на света, за които можеше да се каже, че са я обичали. Чула беше новината, без да заплаче, и нае още половин дузина телохранители.
Посетителите от имперския двор продължиха още известно време. Няколко мъже дадоха знаци, че искат да я съблазнят. Щеше да е триумф за тях, несъмнено.
Оставаше си девствена и понякога съжаляваше за това. Скуката бе един от централните проблеми в новия й живот. Дори не беше истински живот. Беше по-скоро изчакване да види дали животът би могъл да продължи, или да започне отново.
И точно тук, за жалост, прилежното й усилие да изпитва подобаваща благодарност всяко утро в малкия храм обикновено се разколебаваше, щом свършеха призовните молитви към Джад. Битието й у дома беше свързано с власт, макар и с всички съпътстващи я опасности. Властваща кралица на завоевателен народ, в земята на империя. Висшият патриарх на Родиас й се кланяше, както и на баща й преди това. Тук, в Сарантион, я поучаваше някакъв дребен духовник. Тук тя не беше нищо повече от бляскав предмет, нещо като скъпоценен накит за императора и неговия двор, без никаква функция или достъп до каквато и да било роля. Беше, според най-простото тълкуване на нещата, възможно оправдание за нашествие в Батиара и едва ли нещо повече.
Прозорливите дворцови особи, които яздеха или преминаваха през града на покрити носилки със завески, за да я видят, изглежда, постепенно бяха стигнали до същия извод. Пътят от Имперския прецинкт до нейния палат близо до тройните стени беше дълъг. По средата на зимата посещенията от двора също започнаха да стават все по-редки. Не беше изненада. Понякога се натъжаваше колко малко неща изобщо я изненадват.