— И двамата сте полудели. Ако кажа на полковника… — Гретхен искаше да измъкне ръката си, но ако някой случайно влезеше и ги видеше как се дърпат, щеше да й бъде неприятно да дава обяснения.
— Както ви казах, имаме много високо мнение за вас — продължи Арнълд — и сме готови да си платим. С Уилсън сме спестили доста пари в казармата, а тук в болницата на мен много ми върви на зарове. Слушайте внимателно, мис Джордах. Имаме общо осемстотин долара и ако искате, те могат да бъдат ваши. Само срещу един следобед на реката… — Той пусна ръката й, неочаквано скочи от масата и стъпвайки на здравия си крак, си тръгна, куцукайки; под разветия тъмночервен халат едрото му тяло изглеждаше тромаво. На вратата се обърна. — Не е нужно да ни отговорите веднага, мис Джордах — каза учтиво той. — Помислете си. До събота има още два дни. Ние ще бъдем на речното пристанище от единадесет часа сутринта. Елате веднага след като си свършите работата, мис Джордах. Ще ви чакаме. — И излезе с куцане от стаята, като държеше тялото си съвсем изправено, без да се подпира о стената.
За момент Гретхен остана неподвижна. Единственият звук, който чуваше, беше бръмченето на някаква машина долу в мазето — не си спомняше да го бе чувала преди. Докосна ръката си под лакътя, там, където Арнълд я беше държал. Стана от масата и угаси лампата, така че ако някой влезеше, да не може да види лицето й в този момент. Облегна се на стената и закри устата си с ръце. След това отиде бързо в съблекалнята, преоблече се, излезе тичешком от болницата и се втурна към автобусната спирка.
Седеше пред тоалетката и избърсваше тоалетното мляко от бледата си кожа е нежни венички под подпухналите й очи. На масичката стояха бурканчета и шишенца с козметичните марки на „Улуърт“7 — „Хейзъл Бишоп“, „Коти“. ЛЮБЕХМЕ СЕ КАТО АДАМ И ЕВА В РАЙСКАТА ГРАДИНА.
Не бива да мисли за това, не бива да мисли за тава. Ще се обади утре на полковника и ще помоли да я преместят в друга сграда. Не може да се върне пак ТАМ.
Стана и съблече халата си и за момент остана гола сред меката светлина, която хвърляше лампата на тоалетката. В огледалото стегнатите й кръгли гърди изглеждаха много бели, а зърната й непослушно стърчаха. Под тях се очертаваше заплашителният, тъмен триъгълник, открояващ се опасно сред белотата на високите й бедра. Какво мога да направя, какво мога да направя?
Тя облече нощницата си, угаси лампата и се мушна в студеното легло. Молеше се тази нощ баща й да не предявява исканията си към майка й. Това вече нямаше да може да изтърпи.
На всеки половин час има автобус, който върви нагоре покрай реката към Олбъни. В събота той ще бъде пълен с войници отпуск. Цели батальони млади мъже. Тя си представяше как си купува билет на автогарата, представяше си как седи до прозореца и гледа сивата река в далечината, представяше си как слиза на спирката за речното пристанище, как стои сама пред бензиностанцията; под обувките си с високи токове усещаше грапавия чакълест път, усещаше и парфюма, който, разбира се, щеше да сложи, видя паянтовата, небоядисана дървена къща на брега на реката и двамата тъмнокожи мъже с чаши в ръце, мълчаливо чакащи като опитни палачи, пратеници на съдбата, неподвижни, самоуверени, сложили в джобовете си парите, които тя щеше да получи за позора си, те я чакаха, сигурни, че тя ще отиде, наблюдаваха я как отива и им се предоставя от любопитство и сладостратие, подготвена за това, което ще правят заедно.
Тя измъкна възглавницата си изпод главата, сложи я между краката си и силно я стисна.
6
Майката стои в спалнята до прозореца с дантелени завеси, загледана в мръсния заден двор на хлебарницата. В него има две тънки високи дървета, между които е закована една дъска; на нея е провисена голяма протрита кожена торба с цилиндрична форма, натъпкана с пясък, подобна на тежките чували, с които тренират професионалните боксьори. В тъмния ограден двор чувалът прилича на обесен човек. По-рано в задните дворове по тяхната улица имаше цветя, а по дърветата се връзваха люлки. Всеки следобед мъжът й надява чифт ръкавици с вълнена подплата, излиза на двора и в продължение на двадесет минути удря торбата. Той се нахвърля срещу нея с дива, устремна ярост, сякаш се бори за живота си. Понякога, когато Руди я замества за кратко в магазина, за да може тя да си почине, и случайно го вижда, изпитва чувството, че той не удря по някаква безжизнена кожена торба о пясък, а по нея.
Тя стои на прозореца, облечена в измърсения по яката и маншетите зелен сатенен халат. Пуши цигара и пепелта се сипе по халата, без тя да забелязва това. Някога беше най-спретнатото и най-изрядно момиче, свежо като цвете в кристална ваза. Беше отгледана в приют за сираци и сестрите приучваха строго възпитаниците си към чистота. Но сега е една повлекана с отпуснато тяло, небрежна към косата, лицето и дрехите си. Сестрите я учеха да почита религията и църковните церемонии, а тя почти двадесет години не бе стъпвала в църква. Когато се роди първото й дете, дъщеря й Гретхен, тя уреди със свещеника да я кръсти, но мъжът й отказа да застане до купела и й забрани от този момент нататък да подарява на църквата даже и цент. А беше закърмен с католическа религия.