Гретхен приреса косата си, използувайки огледалцето на колата. Чувствуваше се неловко и усещаше, че Бойлан я наблюдава.
— Най-прекрасното нещо, което един мъж може да види в живота си — каза той, — е как едно красиво момиче, вдигнало ръце, реши косата си. Сигурно затова толкова много художници са рисували такива картини.
Тя не беше свикнала да й говорят по този начин — нито съучениците й, нито младежите, които се мотаеха около бюрото й в службата, приказваха така и тя не знаеше дали това й харесва, или не. Струваше й се, че е намеса в личния й живот. Молеше се само да не се изчервява повече този ден. Понечи да си сложи малко червило, но той протегна ръка и я спря.
— Недейте — каза Бойлан авторитетно. — Имате достатъчно. Повече, отколкото трябва. Елате. — Той скочи от колата изненадващо пъргаво за човек на неговата възраст, заобиколи и й отвори вратата.
Какви маниери, помисли си тя машинално. И тръгна след него към входа на ресторанта — под дърветата бяха паркирани пет-шест други коли. Кафявите му обувки (всъщност те не бяха обувки, а ботуши за езда, както разбра по-късно) силно лъщяха. Бойлан носеше спортно сако от туид, сиви панталони от каша, а около врата си под меката вълнена риза имаше шалче вместо вратовръзка. Той е като излязъл от списание, мислеше си тя, просто не е истински. Какво търся аз с него?
Застанала до Бойлая, тя се чувствуваше старомодна и размъкната в морскосинята си рокля с къси ръкави, която толкова грижливо беше избрала сутринта. Сигурно той вече съжаляваше за’ поканата си. Но Бойлан отвори вратата пред нея я я докосна леко по лакътя, за да й покаже накъде е барът.
В бара, обзаведен като пивница от осемнадесети век, целият облицован в тъмен дъб, с оловни чаши и чинии по стените, имаше две други двойки. Двете жени бяха младички, облечени с велурени поли и тесни, прилепнали по тялото пуловери, и говореха кресливо и самоуверено. Като ги огледа, Гретхен си даде сметка колко едър бюст има и се прегърби, за да го прикрие малко. Двойките седяха на ниска масичка в единия ъгъл на помещението; Бойлан я поведе към бара и й помогна да седне на солидния висок дървен стол.
— Ето тук — каза той тихо. — По-надалеч от онези дами. Можем да минем и без тяхното чуруликане.
Негър в колосано бяло сако дойде да вземе поръчката им.
— Добър ден, мистър Бойлан — каза негърът тържествено. — Какво ще желаете, сър?
— Ах, Бърнард, вие ми задавате въпроса, на който философите се мъчат да отговорят откакто съществува светът — каза Бойлан.
Как се превзема, каза си Гретхен и малко се изненада, че може да си мисли така за човек като мистър Бойлан.
Негърът се усмихна почтително. Беше така изряден и безукорно чист, сякаш се готвеше да прави хирургическа операция. Гретхен го изгледа крадешком. Тук наблизо има двама твои събратя, помисли си тя, които няма да могат да обслужат никого днес.
— Мила моя — обърна се Бойлан към нея, — какво ще пиете?
— Все едно. Каквото кажете. — Изпитанията се увеличаваха. Откъде да знае какво да пие? Никога не беше пила нещо по-силно от кока-кола. Очакваше с ужас да донесат менюто. Положително щеше да е на френски. А тя беше учила испански и латински в училище. Латински!
— Впрочем, нали сте навършили осемнадесет години? — попита Бойлан.
— О, да — отговори тя и се изчерви. Що за глупост да се изчервява точно в този момент. Добре, че в бара беше тъмно.
— Никак не ми се ще да отговарям пред съда за развращаване на малолетни — усмихна се той. Имаше хубави, поддържани зъби. На Гретхен й беше трудно да разбере защо един човек с такава външност, с такива зъби, толкова елегантно облечен и при това толкова богат, може някога да обядва сам.
— Бърнард, нека да опитаме нещо сладко. За младата дама. Едно от твоите несравними „дайкири“.
— Благодаря, сър — каза Бърнард.
„Несравними“ — помисли си тя. Кой използува такива думи? Чувството, че не му подхожда по възраст, че е зле облечена и зле гримирана, я настройваше критично.
Гретхен наблюдаваше как Бърнард изстисква облите лимони, слага лед и разклаща напитката с ловките си черни ръце с розови длани и безукорно поддържани нокти. АДАМ И ЕВА В РАЙСКАТА ГРАДИНА. Ако мистър Бойлан имаше и най-малката представа… нямаше да приказва така добронамерено за разврат.