— Сега репутацията ти в това заведение ще пострада — каза Гретхен, — щом идваш с жена в такъв лош вид.
— Виждали са жени и с по-лош вид — отговори Рудолф. — Много по-лош.
— Благодаря ти, братко.
— Съвсем не исках да те обидя — каза Рудолф. — В същност ти си красива.
Тя съвсем не се чувствуваше красива. Беше мокра, раздърпана, стара, уморена, самотна и отегчена.
— Тази вечер съм настроена да се самосъжалявам — каза тя. — Не ми обръщай внимание. Как е Джийн? — попита Гретхен. Джийн беше направила спонтанен аборт, който й се беше отразил зле и колкото пъти Гретхен я беше виждала, тя изглеждаше затворена и подтисната, изведнъж спираше да говори или по средата на изречението ставаше и отиваше в друга стая. Беше прекъснала заниманията си с фотография и когато Гретхен я попита няма ли пак да се залови със старата си работа, тя само бе поклатила глава.
— Джийн? Подобрява се — каза Рудолф кратко. Дойде барманът и Рудолф поръча за себе си уиски, а за Гретхен — мартини.
Рудолф вдигна чашата си.
— Честит рожден ден — каза той.
Значи, не е забравил.
— Не ме разнежвай, че ще се разплача — каза тя. Той извади от джоба си продълговата кутийка и я сложи на бара пред нея.
— Опитай дали ще ти стане — каза Рудолф.
Гретхен отвори кутийката, на която беше изписано името на фирмата „Картие“. Вътре имаше красив златен часовник. Тя свали грубия часовник от бял метал, който носеше, и закопча елегантната златна верижка. Изящна изработка — стрелките отмерваха времето сред скъпоценни камъни. Единственият подарък за рождения й ден. Тя целуна Рудолф по бузата и едва се сдържа да не се разплаче. Трябва да си наложа да мисля по-хубави неща за него, каза си тя. И си поръча още едно мартини.
— Какви други подаръци получи днес? — попита Рудолф.
— Никакви.
— Били обади ли се? — попита той доста небрежно.
— Не.
— Срещнах го случайно преди два дни в университета и му напомних за рождения ти ден — каза Рудолф.
— Той е ужасно зает — опита се Гретхен да го извини.
— Може би му е станало неприятно, че съм му напомнил и съм го посъветвал да ти се обади — каза Рудолф. — Той не обича много вуйчо си.
— Никого не обича много — отговори Гретхен. Били беше приет да следва в „Уитби“, защото след завършването на гимназия в Калифорния каза, че иска да продължи да учи в някой от източните щати. Гретхен се беше надявала, че ще постъпи в университета в Лос Анжелос или в университета на Южна Калифорния, за да може да си живее у дома, но Били й даде ясно да разбере, че не иска да остане повече в къщи. Макар че беше умен, той не учеше и бележките му не бяха достатъчно високи, за да влезе в някое от първокласните учебни заведения на източните щати. Гретхен беше помолила Рудолф да използува влиянието си да приемат Били в „Уитби“. Били рядко й пишеше — понякога не се обаждаше по два месеца. Пишеше кратки писма, в които изброяваше какви лекции смята да посещава и какви са плановете му за лятната ваканция, която прекарваше неизменно в източните щати. Тя работеше вече повече от месец в Ню Йорк, само на няколко часа път от Уитби, но той не беше дошъл да я види нито веднъж. До този момент гордостта й я възпираше да отиде при него, но сега изведнъж почувствува, че повече не може да издържа така.
— Какво му става на това дете? — попита Рудолф.
— Кара ме да страдам — отговори Гретхен.
— Защо?
— Заради Евънс. Стараех се да бъда колкото се може по-дискретна — Евънс никога не е оставал да спи у нас, аз винаги съм се прибирала нощем да спя у дома, никога не съм заминавала с него за събота и неделя, но, разбира се, Били усети, че има нещо, и веднага охладня. Може би жените трябва да изпадат в меланхолия, когато раждат деца, а не когато не могат да ги родят.
— Ще се оправи — каза Рудолф. — Детска ревност. Това е всичко.
— Дано. Той ненавижда Евънс. Нарича го подлец.
— Той такъв ли е?
— Мисля, че не е — сви Гретхен рамене. — Не може да се издигне до нивото на Колин, но и аз също не мога.
— Не се подценявай така — каза нежно Рудолф.
— А какво друго може да прави една жена на четиридесетия си рожден ден?
— Ти изглеждаш на тридесет — каза Рудолф. — Една красива желана тридесетгодишна жена.
— Миличкият ми брат.
— Евънс ще се ожени ли за теб?
— В Холивуд — отговори Гретхен — известните режисьори на тридесет и две години не се женят за четиридесетгодишни вдовици, освен ако не са много прочути или богати. А аз не съм нито прочута, нито богата.