— Аз трябва да се разведа, Руди — каза Томас. — И си мислих, че ти би могъл да ми помогнеш.
— Онзи адвокат, при когото те изпратих тогава, каза, че нямало да има никакви проблеми. Трябваше още тогава да свършиш тази работа.
— Тогава нямах време — отговори Томас. — Исках Уесли да замине оттук колкото се може по-бързо. А в Ню Йорк трябваше да изтъкна причините за развода. Не исках Уесли да разбере, че се разделям с майка му, защото тя е проститутка. А дори и да бях получил развода в Ню Йорк, щях да загубя много време. Трябваше да вися тук и летният сезон щеше да мине, а аз не мога да си позволя такова нещо. А се налага да се разведа най-късно през октомври.
— Защо?
— Защото… живея с една жена. С една англичанка. Прекрасно момиче. През октомври ще си има бебе.
— Разбирам — каза Рудолф. — Моите поздравления. Фамилията Джордах се увеличава. Може би имаме нужда от малко английска кръв. Как мога да ти помогна?
— Аз не искам да се срещам с нея — каза Томас. — Не знам какво ще направя, ако я видя. Дори и сега, след толкова години. Ако ти или някой друг може да я убеди да Отиде в Рено или някъде другаде, където лесно се получава развод…
Рудолф постави внимателно чашата си на масата.
— Разбира се — каза той. — С удоволствие ще ти помогна. — Пред вратата се чу шум. — А, Инид си идва. Ела, мойто дете — извика той. Облечена с червено палто, Инид връхлетя в стаята, подскачайки. Когато видя, че при баща й има непознат човек, тя рязко спря. Рудолф я вдигна, целуна я и каза: — Кажи „добър ден“ на вуйчо ти Томас. Той живее на един кораб.
Три дни по-късно Рудолф се обади на Томас и го покани на обяд в „П. Дж. Мориарти“ на Трето авеню. Атмосферата в заведението беше мъжка и непретенциозна и тук Томас нямаше да се чувствува неудобно или да си мисли, че Рудолф иска да се покаже пред него.
Когато влезе, Томас вече го чакаше на бара с чаша в ръка.
— Готово — каза Рудолф, като седна на високия стол до брат си, — дамата е на път за Невада.
— Шегуваш се — отговори Томас.
— Аз лично я закарах на летището и изчаках самолета да излети — каза Рудолф.
— Божичко, Руди — извика Томас, — ти си можел да правиш чудеса.
— В същност не беше толкова трудно — каза Рудолф и си поръча мартини, за да превъзмогне неприятните спомени от сутрешната си среща с Тереза Джордах. — Тя казва, че също смята да се омъжи повторно. — Това беше лъжа, но Рудолф успя да я съобщи убедително. — И освен това разбра, че не е много разумно да петни доброто си име, както сама се изрази, по нюйоркските съдилища.
— Измъкна ли ти пари? — попита Томас, който добре познаваше съпругата си.
— Не — излъга Рудолф за втори път. — Каза, че печелела добре и можела да си позволи пътуването.
— Това съвсем не е в нейния стил — каза недоверчиво Томас.
— Може би е улегнала с възрастта. — Мартинито му подействува ободряващо. В продължение на два дни беше водил спорове с Тереза и накрая се беше съгласил да й плати самолетния билет за отиване и връщане първа класа, сметката в хотела за шестседмичния престой в Рено, плюс петстотин долара на седмица, за да компенсира загубите в работата си, както тя се изрази. Той й беше платил половината сума предварително, а останалите пари тя щеше да получи, след като му представи официалния документ за развода.
Поръчаха си хубав, солиден обяд с две бутилки вино, Томас се разчувствува и започна да уверява Руди колко му е признателен и колко глупав е бил през цялото време, щом не е разбрал досега какъв славен човек е брат му. Когато им поднесоха коняка, той каза:
— Виж какво, онзи ден спомена, че когато жена ти излезе от клиниката, ще предприемете някакво пътуване. Първите две седмици през юли нямам клиенти. Яхтата ще бъде на ваше разположение и с жена ти ще ми дойдете на гости. Ако Гретхен е свободна, доведи и нея. Трябва да се запознаеш с Кейт. Божичко, тогава разводът ще бъде вече окончателно уреден и вие ще дойдете на сватбата ми. Хайде, Руди, не приемам никакви извинения.
— Зависи от Джийн — каза Рудолф. — Не знам как ще се чувствува…
— За нея там ще бъде прекрасно — прекъсна го Томас. — На яхтата няма да има никакъв алкохол. Руди, непременно трябва да дойдете.
— Добре — съгласи се Руди. — Първи юли. Може би м на двама ни ще се отрази добре, ако се махнем оттук за известно време.