В момента, когато минаха под свода с надписа: „Тоалетни, Телефон“, започваше нов стриптийз, В „Розовата врата“ програмата продължаваше без прекъсване. За щастие наоколо беше тъмно, прожекторът осветяваше само „артистката“ на сцената, облечена в черен костюм за езда, с шапка, ботуши и камшик в ръка. Подпирайки сее цялата си тежест на Джийн, Томас успя да мине през салона, без да куца много явно, и чак когато стигнаха до изхода, един от тримата мъже, които седяха близо до вратата, ги забеляза. Мъжът се изправи и извика:
— Les Américains! Arrêtez! Pas si vite!49
Но те бяха вече навън и продължиха да се придвижват едва-едва; край тях мина едно такси и Томас го спря. Джийн с мъка го напъха вътре, строполи се след него на седалката и когато мъжът, който беше извикал след тях, излезе на тротоара да ги търси, таксито вече летеше към Антиб.
Изтощен, Томас се отпусна назад. Джийн, свита в бялото си палто, се свря в ъгъла, по-далеч от него. Той едва понасяше собствената си миризма, примесена с миризмата на Данович, с миризмата на кръв и на влажно мазе, и затова не можеше да се сърди на Джийн, че се отдръпна колкото се може по-далеч от него. След това загуби съзнание или заспа — не можеше да каже какво точно е станало. Когато отвори очи, таксито се движеше по улицата, водеща към пристанището на Антиб. Джийн плачеше неутешимо в ъгъла си, но той повече не можеше да се тревожи за нея.
Когато стигнаха до „Клотилд“, той се засмя.
Смехът му, изглежда, стресна Джийн. Тя изведнъж спря да плаче.
— Защо се смееш, Том? — попита тя.
— Смея се на онзи лекар в Ню Йорк — отговори Томас. — Той ми каза, че дълго време трябва да избягвам всякакви резки движения или физическо напрежение. Да ме беше видял тази нощ.
Той се насили да излезе сам от колата, плати на шофьора и закуца по стълбата след Джийн. Отново му се зави свят и за малко не падна във водата.
— Да те заведа ли до каютата? — попита го Джийн, когато той най-после се изкачи на палубата.
Той махна с ръка да я отпрати и каза:
— Иди кажи на мъжа си, че си се върнала. Измисли някаква история за тази вечер.
Тя се наведе и го целуна по устните.
— Заклевам се, че няма да пийна нито глътка алкохол, докато съм жива — каза тя.
— Добре тогава — отговори той, — значи, все пак от тази вечер има някаква полза. — После я погали по нежната като на дете буза, за да смекчи думите си.
Изчака я да мине през салона и да влезе в голямата каюта. С мъка се смъкна по стълбичката и отвори вратата на собствената си каюта. Кейт беше будна и беше запалила лампата. Когато го видя, тя глухо извика.
— Шшт — каза той.
— Какво стана? — прошепна тя.
— Нещо нечувано — отговори той. — Току-що се въздържах да не убия един човек — каза Томас и се строполи на леглото. — А ти сега се облечи и иди да извикаш лекар.
Той затвори очи, но чуваше как Кейт бързо се облича. Когато тя излезе от каютата, той вече спеше.
Събуди се рано от шума на шуртяща вода — Дуайър и Уесли миеха палубата с маркуча. Предишната вечер бяха пристигнали много късно в пристанището и не им беше останало време да изчистят. Коляното му беше плътно стегнато с бинт, а щом мръднеше дясното си рамо, лицето му се изкривяваше от болка. Можеше да бъде и по-лошо. Лекарят каза, че няма нищо счупено, но коляното било силно натъртено и вероятно ставата е разкъсана. Кейт приготвяше закуската в камбуза и той лежеше сам в каютата, мислейки колко пъти в живота си се е събуждал с наранено, тръпнещо от болка тяло. Спомените му нямаха край.
Той стана от леглото, подпирайки се на здравата си ръка, и се изправи пред огледалото, стъпил на здравия си крак. Лицето му беше страшно. Когато беше съборил Данович, беше ударил лицето си в грубия циментен под; тогава обаче нищо не беше усетил, но сега носът му беше подут, устните му подпухнали, а челото и бузите му бяха целите разранени. Лекарят беше почистил раните със спирт и в сравнение с останалите части на тялото му лицето му беше в добра форма, затова се надяваше, че Инид няма да изпищи и да избяга при майка си, като го види.
Стоеше гол пред огледалото; гърдите и ръцете му бяха покрити с морави петна. Шулци трябва да ме види сега, каза си той, докато обуваше панталоните си. За да ги обуе, загуби пет минути, а ризата си изобщо не можа да облече. Взе я в ръце и като куцаше, тежко се дотътри до камбуза. Кафето беше на печката, а Кейт изстискваше портокали. След като лекарят я беше уверил, че няма нищо сериозно и опасно, тя се беше успокоила и беше поела ежедневните си задължения. След посещението на лекаря, преди да заспи, той й беше разказал цялата история.