— Има ли нещо ново из градът?
— Аз съм ви донесъл големи новости — проговорил кир Георги.
— Какво е станало? Говори! — рекъл управителят на Дунавският вилает.
— Нашите чапкъни са съставили тайно общество… Съзаклятие има… Искат да въстанат… — говорил Георги и гледал на Митхада така, чегато гори къщата му.
Сънливото лице на Митхад паша се изменило, очите му приели кочешко виражение, долната му устна повиснала надоле, а главата му потреперала.
— Кои са тия чапкъни? Кой е съставил съзаклятие? Кой иска да въстава? Против кого да въстава? — питал той и гледал към кир Георгия така, както гледа касапинът на оная крава, която го е упободнала.
— Младите вагабонти… Смил и Иван… Казват, че и Стойчо Голият е с тях — говорил Георги и клатил главата си.
— Аз ще да им покажа кой е Митхад паша! Аз отдавна вече зная, че учителите са бунтовници, но доказателствата ми бяха още малки. Можеш ли ти да ми докажеш, че Смил е бунтовник? Ако ми докажеш, то аз ще ти дам голям дар. Мене отдавна вече се иска да пораздрънкам вашите училища и да поощипя крилата на вашите учители. Разказвай какво си открил — говорил Митхад паша и станал само от уши.
— Ненчо Тютюнджията ми разказа, че няколко млади вагабонти се събрали снощи в къщата на Стойча Голият и пели бунтовнически песни. Смил казал, че българите са длъжни да защищават своите права до последната капка кръв, а Стойчовата дъщеря запяла:
— Хей! — извикал Митхад паша и плеснал ръцете си.
Влезли двама заптии, поклонили се и очаквали велики приказания.
— Идете и повикайте Ненча Тютюнджията! — рекъл Митхад паша.
Заптиите излезли.
— Аз отдавна вече знаех, че Смил е опасен човек, но мене се искаше да го хвана в някоя работа и да сваля булото му, както трябва. Аз бях го излъгал, че ще да го направя зет, и стараех се да го изпитам що мисли и с кого има познанство, но той е хитър като лисица. Един ден дошел в къщата ми и захванал да ми разказва, че чорбаджиите са калпави бешлици, че пашите глобят светът, че правителството няма ни чест, ни съвест, че турците са кръвожадни вълци и че старите ръжди трябва да се избият. „А защо трябва да се избият?“ — попитах аз. „Защото продават и народът ни, и народността ни, и гордостта ни“, каза той. „Още веднъж да не си ми казал такива думи, защото аз съм верноподаник на султанът и обязан съм да те предам в ръцете на правосъдието“, казах аз. „Дорде в България съществуват подобни калпазани, то народът ни ще да търпи всевъзможни насилия и ще да влече тежкият ярем на турските варвари“, каза той.
„Той е имал пълно право“, помислил Митхад паша.
— Моя Марийка — продължал кир Георги — се беше залюбила и молеше ме да я задомя за тоя вагабонтин; но кукувицата не ми е изпила още мозъкът. Отзарана я годих за Ненча Тютюнджията, който е и богат, и прочут човек. Не ща аз вагабонтин в къщата си!
„Не ще кум печена кокошка“, помислил Митхад паша.
— Из Румъния твърде често дохождат всякакви вагабонти, кондисват в къщата на Стойча Голият и съветуват се да направят бунт и да освободят България — продължал Георги и старал се да познае мислите на Митхад паша и да заслужи неговото разположение.
— А можеш ли ти да потвърдиш всичкото това пред истиндакът? — попитал валията.
— Мога — отговорил кир Георги. — Аз съм готов и да се закълна.
— А как можеме ние да откриеме всичките съзаклятници?
— Трябва да се нападне една нощ на Стойчовата къща, дето обикновено биват събранията.
— Щом узнаеш, че се е събрало това бунтовническо дружество, то трябва да ме известиш, а аз ще да се погрижа за останалото — казал Митхад паша.
В това също време Ненчо Тютюнджията седял дома си и разговарял се с майка си, която в много отношения приличала на суха круша.
— Аз трябва да те поразпитам — ти ми си майка — говорил Ненчо и гледал на майка си в очите.
— Аз съм стара… Аз нищо не зная… мене не питай. Ако си намислил да се жениш, то ми дай някоя пара и прати ме при сестра си. Аз и сама зная, че ти стоя като трън в очите. Ти мислиш да вземеш момиче из богата къща, а майка ти е проста… Ненчо, Ненчо! — проговорила старата жена и няколко едри сълзи потекли по лицето й.
— Аз те не пъдя, ама ти казвам да бъдеш отсега малко по-отърсена и малко по-умна. Ненчовата майка трябва да бъде за пред хората. Срамота е да те покажа пред светът! Я кажи ми ти, защо бягаш от хората? Никой няма да те изяде. Отваряй си очите. Ти си станала като дива.