— Защо не оставиш Саид да се заеме с него?
— Защото Селик е мой и аз лично трябва да се грижа за него — вдигна глава той и срещна погледа на Саша. — Както и за всичко останало, което ми принадлежи.
Саша знаеше, че това е вярно, и то беше единственото нещо, което правеше положението поносимо.
— Тя е почти дете, по дяволите!
— Достатъчно голяма е. И без това чаках дълго.
— Знам, но…
— Не се страхувай, няма да използвам сила.
И все пак щеше да постигне своето. През последните шест години Саша бе разбрал колко силна е волята на Гален.
— Обичам това дяволче. Винаги съм я обичал. Мисля, че не заслужава да бъде използвана.
— Освен ако тя самата не предпочете това — подхвърли Гален, изправи се и потупа коня си — Всички сме подвластни на съдбата.
Саша го погледна замислено.
— Какво би сторил, ако те помоля да промениш решението си?
Както галеше муцуната на коня, ръката на Гален застина във въздуха.
— Ще помисля. Ти си мой приятел, а жената е твоя братовчедка.
— Ще помислиш, но няма да отстъпиш.
— Знаеш колко важна е тя за мен. Ти беше в Седикхан — каза Гален и продължи да гали коня.
Да, Саша добре знаеше ролята на Тес в плана на Гален и това го караше да се чувства между чука и наковалнята. Той се усмихна накриво.
— Често съм се питал дали за това ме убеди да дойда в Седикхан. И аз ли съм пионка в твоя план, Гален?
— Разбира се. Очакваш ли да отрека? Но през цялото това време за мен ти не беше само пионка — нежно каза той. — Нямам по-добър приятел на света от тебе, Саша.
Да, те бяха приятели, другари по оръжие, често — по-близки и от братя. Саша бавно, поклати глава.
— Дявол да го вземе, не знам какво да правя!
— Не прави нищо — Гален се обърна, взе жакета си и тръгна към вратата. — Ще отида при нея и сам ще чуя отговора й.
— Сега ли?!
— Мислех да почакам до довечера, но виждам, че трябва да те избавя от това ужасно настроение. Ще се почувстваш по-добре, след като веднъж завинаги решението бъде взето — каза той и се намръщи. — И тъй като сега мириша на коне и билкови мехлеми, можеш да бъдеш съвсем сигурен, че няма да повлияя на избора й с нищо друго, освен с разумни доводи — Гален се отправи към вратата. — Накисни кърпата в горещата вода и я наложи отново, щом започне да изстива Ще се върна веднага след разговора с Тес.
Стаята не беше луксозна, но бе чиста. Тес скочи върху леглото, за да го провери, и се намръщи, тъй като установи, че е кораво както сламеника й в килията на манастира. Но това нямаше значение.
Не искаше нищо да помрачи последните й свободни дни.
Тя развърза панделките на шапката си, свали я, усмихна се доволно и я захвърли върху един стол до вратата. Така беше по-добре. Винаги бе ненавиждала шапките, но Полин бе настояла да вземе цяла дузина, докато подреждаха багажа й преди заминаването.
Тес смъкна дългите бели ръкавици и разпусна косата си, като подхвърляше във въздуха карфички и фибички.
След това прекоси стаята, отиде до умивалника и наля вода в легена от една кана, изрисувана с цветя.
На вратата се почука.
— Entrez — извика, като плисна вода върху лицето си. — Защо толкова се забави, Саша? Скоро ще се стъмни, а аз съм гладна. — Пресегна се за хавлията и се обърна да го погледне. — Освен това искам да се върнем на пристанището и да… — очите й се разшириха от изненада.
На прага стоеше Гален Бен Рашид.
— Може ли да вляза? — не изчака отговора, а направи няколко крачки напред и затвори вратата, след което бавно се поклони. — Много време мина. Превърнали сте се в млада дама, Ваше височество.
— Пораснала съм само с три инча.
Какъв глупав отговор, помисли си тя и се ядоса на себе си. Изглежда, не можеше да измисли нищо по-умно.
Погледът му се задържа върху овала на корсажа й.
— Понякога и само няколко инча могат да постигнат голяма промяна.
Тя усети странна топлина да преминава през цялото й тяло и разбра, че сигурно се изчервява.
— Чакам Саша. Току-що пристигнах от Франция и… О, стига с тези глупости! Но ти сигурно знаеш? Със Саша ли пътуваш? Не очаквах, че ще те видя отново.
— А пък аз очаквах да те видя.
Той тръгна към нея, движейки се като красиво грациозно животно. Бе по-огромен, отколкото си го спомняше, истински великан, а силните мускули на бедрата и прасците, които се свиваха и отпускаха под плътно прилепналите черни панталони, я хипнотизираха. Носеше черна копринена дреха, но без шалче, а най-горното копче на бялата му риза беше разкопчано и откриваше силната бронзова шия. В него тя виждаше такава съвършена мъжественост, която направо я шокираше. На пръв поглед изглеждаше същият, но сигурно се беше променил. Преди шест години не изпитваше такава нервност в негово присъствие.