— Ще имам ли кон? — настоя тя.
Той кимна сериозно.
— Ще ти подаря едно прекрасно животно. Притежавам една светлокафява кобила паломино, която много ще ти подхожда.
Вълнение и страх се надигнаха едновременно в нея.
— Има още едно нещо.
Тес внимателно го погледна.
— Искам колкото е възможно по-скоро да имаме дете.
Тя се взря в него, изпълнена с недоумение.
— Изглеждаш изненадана. Не мисля, че това е нещо неестествено.
— О, не, разбира се. Зная, че всеки мъж иска да има син.
— Не е задължително да е син. Просто едно дете, което да заздрави връзката ни. За баща ти ще е по-трудно да уреди друг брак за теб, ако носиш в утробата си детето на друг мъж — каза той и се изправи. — А в очите на моя народ детето ще докаже силата на нашия съюз.
От детството й бе набивано в главата, че нейно задължение е да дари съпруга си с деца, но тази перспектива й изглеждаше далечна и мъглява както и мъжът, от който трябваше да ти зачене.
— Дете…
— Детето няма да ти пречи. Ще го задържа в Седикхан, когато ти заминеш.
Тази мисъл, неясно защо, й причини болка.
Гален я погледна в очите.
— Нещо не е наред ли?
— Не зная — каза тя неуверено. — Заболя ме, когато отведе Аполон и Дафне… Може да поискам…
— Предлагам да решим къде ще живее детето едва тогава, когато то се появи — усмихна се той. — Като казвам колкото е възможно по-скоро, нямам предвид утре. Ще ти дам време да свикнеш с мен, преди да стигнем до интимност. Чаках те дълго. Мога да почакам още малко. Ще те оставя да помислиш върху предложението ми — каза той, отправяйки се към вратата. — Сделката е много изгодна. Ще получиш всичко, което би пожелала. По-добре ли е Саша да те отведе в Белажо?
Гален прочете отговора в очите й и добави нежно:
— Тогава бъди смела, килен.
Вратата се затвори след него.
Тя се обърна и отново погледна през прозореца. Бъди смела.
Смелост никога не й бе липсвала, но сегашните обстоятелства бяха по-различни и постъпката, която той искаше от нея, щеше да засегне цялото й бъдеше Щеше да прояви пълно незачитане към волята на баща си, ако тръгнеше към Седикхан с един мъж, толкова непознат и див, колкото и самата му варварска страна.
Но доводите на Гален й се струваха съвсем логични, а поведението му — напълно сдържано и почтено Бе използвал силата на убеждението, а не принудата. Защо все още го считаше за варварин?
Тя го съзря да се отправя към конюшнята. Крачеше спокойно, почти бавно, във всяка негова стъпка се усещаше огромна, но овладяна целеустременост.
Тес изведнъж разбра, че най-вече изключителната му способност да се владее бе причината за възхищението й. Тя бе почувствала, че целият е зареден с енергия и сякаш всеки момент, докато й правеше предложението си, тя бе очаквала тази енергия да избухне.
Ако наистина характерът му беше избухлив, тя вероятно никога нямаше да разбере това. Даде й възможност да избере сама. Но какво щеше да стане, ако му откажеше? Щеше ли да остане все така спокоен и разумен?
Гален влезе в конюшнята и тя почувства, че внезапно се отпусна, сякаш се бе освободила от окови. Окови ли? Странна беше тази мисъл, при положение, че той й бе предложил единствено свобода!
Тес се отмести от прозореца и седна на стола. Подпря с ръка брадичката си и се загледа замечтано в пространството пред себе си. Свобода. Мисълта бе сладка, а изкушението — непреодолимо Само три години и щеше да бъде свободна до края на живота си! Три години не бяха много време. Беше прекарала шест години в манастира, а в Заландан то щеше да е по-приятно, отколкото в отегчителния манастир. Свобода!
— Какво стана? — попита Саша, щом Гален влезе в конюшнята.
— Оставих я да мисли върху предложението ми — Гален свали палтото си и отново го метна върху яслата, до която се намираше Селик. После коленичи до Саша. — Дай, аз ще продължа.
— Иска ли да ме види?
Гален повдигна вежди.
— Не разбирам защо продължаваш да мислиш, че аз принасям в жертва милата ти братовчедка. Държах се съвсем любезно и учтиво с нея.
— Тя все още е дете. Надявах се, че докато е била там, е станала…
— Манастирите нямат никакъв принос към светското възпитание — прекъсна го Гален, отново потопи кърпата в горещата вода, наложи мехлема и я уви здраво около коляното на жребеца. — Нали и затова успя да убедиш баща й да я изпрати там. Грешиш обаче, ако я смяташ за дете. Може да й липсва опит, но и двамата с теб знаем, че тя е всичко друго, само не и наивна глупачка.
Саша си спомни как блестяха очите на Тес, когато си мечтаеше за пътешествие по маршрута на Марко Поло.
— Тя си има свои мечти.