— Аз също — възрази Гален, който задържа превръзката върху крака на коня. После я разхлаби и започна да я развива. — Моята мечта е Седикхан.
Саша погледна превръзката и се намръщи.
— Колко още ще продължиш с това нещо?
Гален натопи кърпата в кофата с гореща пода.
— Докато се появи желаният резултат.
— Цяла нощ ли?
— Ако е необходимо…
Шейхът изцеди водата от кърпата и започна да нанася мехлема върху превръзката.
Саша изведнъж си даде сметка, колко сериозно се бе заел Гален с това дело и се притесни.
— Защо не я предупредиш — подхвърли Гален, без да го погледне. — Нали това е, което искаш да направиш?
— И няма ли да се опиташ да ме спреш?
— Защо трябва да те спирам? Нали така ще ти олекне? — той стегна превръзката около коляното на жребеца — а и нищо няма да се промени.
— Мислиш си, че си я убедил, така ли?
— Не — спокойно го поправи Гален, — зная, че съм я убедил.
— Не си длъжна да се съгласяваш — започна Саша и се загледа в стегнатия гръб на Тес, която продължаваше да наблюдава през прозореца. — Достатъчно е само да кажеш, че не желаеш да се омъжиш за Гален, и утре сутринта потегляме за Белажо.
— Ти си бил в основата на всичко това нали — тихо попита Тес. — Бях изненадана, когато татко ми каза, че трябва да замина за Франция Ти си предложил тази идея и си успял да го убедиш. Защо?
— Гален смяташе, че се нуждаеш от защита и решихме, че единствено сестрите в манастира могат да ти я осигурят.
— А ти винаги ли правиш онова, което Гален Бен Рашид поиска?
— Той ме убеди, че е за твое добро.
— Да, той умее да бъде извънредно убедителен Но все пак аз се изненадвам, че успява така лесно да те накара ла правиш всичко, което пожелае.
— Но той… — Саша замълча и я погледна унило. — Вярно е, че тогава не му беше трудно да ме убеди Аз бях едно безмозъчно конте, загрижено по-скоро за кройката на дрехите си, отколкото за онова, което ставаше около него.
Тя го изгледа изпитателно.
— А сега променил ли си се?
— Седикхан ме промени. Гален ме промени — Саша хвърли поглед към жакета от златист брокат. — Макар че, признавам си, все още обичам блясъка.
— В това няма нищо лошо — усмихна се тя. — А и онова празноглаво конте беше много мило с мен.
— Не, не бях. Трябваше да направя много повече, за да ти помогна. Не е достатъчно само да обичаш.
— Това ли научи в Седикхан?
— Да. И много други неща.
— В такъв случай Седикхан трябва да е много интересна страна. Защо тогава ме убеждаваш да не ходя?
— Чувствам се отговорен.
— Само това ли?
— Положението е много деликатно. Не искам да пострадаш.
— Но въпреки това се съгласи да ме поставиш в това положение.
— Гален има нужда от теб. Нещо повече, Седикхан има нужда от теб. Мислех си, че предложението може и да ти допадне.
— А сега не мислиш ли така?
Саша сви рамене.
— Не зная. Гален… той невинаги е… — спря, замисли се и после добави спокойно: — В Заландан Гален е всесилен и народът го обича. Властта му е дори и по-голяма от тази на баща му.
— Това, че хората го обичат, не е лошо.
— Не ме разбираш. Желанието на Гален да обедини Седикхан е страст, която поглъща всичко останало — той я погледна в очите. — Не искам и ти да бъдеш погълната от нея, Тес!
Тя се усмихна.
— Защо трябва да ме вълнува всичко това? Аз ще бъда гост на Седикхан за не повече от три години, а може и за по-малко.
Саша забеляза вълнението, което я бе обзело, и изпита подтискащото чувство, че думите му не бяха успели да я убедят.
— Три години могат да бъдат много дълъг период.
— Интересува ме един-единствен въпрос. Вярваш ли, че Гален ще изпълни обещанието си?
— Да.
Тя прекоси стаята и отиде да го целуне.
— Благодаря ти за твоята загриженост, Саша, но не се съмнявай, че всичко ще бъде наред — когато продължи, в гласа й прозвуча тъжна нотка. — Зная, че съм само една пионка в ръцете на твоя приятел, но кога ли съм била нещо повече? Поне ще мога да имам един самостоятелен живот в случай, че се съглася с неговите условия. Едва ли някой друг ще ми предложи нещо по-добро. Гален беше прав: сделката е изключително изгодна.
— Ти вече си решила?
Тес отстъпи крачка назад и кимна.
— Искам да му го кажа още сега. Къде е той?
— В конюшнята. Ще дойда с теб.
— Предпочитам да отида сама — тя му намигна дяволито. — И престани да се мръщиш! Ще видиш, че всичко ще бъде наред!
ВТОРА ГЛАВА
— Какво правиш? — извика Тес от вратата на конюшнята.
Гален се обърна и я погледна. Светлината на залязващото слънце зад гърба й ярко очертаваше деликатната й фигура и обгръщаше косата й с тъмни пламъци.