— Една змия ухапа коня ми по пътя за Динар и раната се инфектира — бавно отвърна той.
— Смрачава се. Ще ти трябва светлина.
— Тъкмо щях да запаля фенера.
— Аз ще го запаля. Ти продължавай — тя отиде бързо до стълбата при вратата, където висеше един фенер. Под него имаше два кремъка. Тес ги удари един в друг, получи се искра и след миг занесе запаления фенер на Гален. Той видя как краката й се очертаха под тънка синя рокля.
Тес постави фенера на земята до кофата, погледна коня и започна искрено да му се възхищава и да го гали по муцуната.
— Много е красив! Как се казва?
— Селик.
— Какво стана с Телзан?
— Използвам го за разплод. Селик е един от синовете му.
— Много е изящен. Това май не е характерно за жребците.
Той я погледна с любопитство.
— А ти какво знаеш за тях?
— Не много. Ще трябва да науча повече — отвърна тя и коленичи до него. — Отровна ли беше змията?
— Да, но не успя да си пусне отровата.
— Какъв мехлем използваш?
— Лечебна смес от синапено семе и ръж.
— Опитвал ли си да добавиш към тях и малко мента?
— Не.
— Отнема температурата и дава на животното възможност да понесе и по-гореща превръзка.
— Откъде знаеш?
— Изпробвах няколко билки, когато една от кобилите на графа си бе навехнала крака — тя се наведе, развърза кърпата от коляното на Селик и внимателно го погали. — Погледни! Виждал ли си някога по-изящни кости?
— Твоите са далеч по-изящни, помисли си той.
Мина му през ум, една по-невнимателна милувка направо би могла да я смачка. Съзря сините венички по китката и равномерното биене на пулса в слепоочието само на няколко сантиметра от своето. Великолепна е, каза си той.
— Как е възможно такива тънки стави да издържат цялото това тегло! — учуди се тя, натопи кърпата в кофата и я изцеди. — Ще ни трябва още гореща вода.
— Ще донеса — отвърна Гален. Стана, занесе кофата до вратата и изхвърли водата навън. После се обърна, отиде до чайника и отново я напълни. — Какъв граф?
— Какво? — тя беше присвила вежди и съсредоточено увиваше болното коляно. — А, граф Савене? Той е собственик на имението до манастира. Има прекрасни коне, но нито един от тях не може да се сравнява с този — наведе се назад, опря се напети и погледна жребеца с възхищение. — Имаш ли много коне като Селик?
— Няма еднакви коне.
— Така е.
— Сестрите пускаха ли те да ходиш при графа?
— В началото — не. Трябваше да се измъквам тайно. Не мога да ти изброя колко пъти ме хващаха и ме изпращаха при Преподобната майка заради непослушанието ми.
— На колко години беше графът?
— Не зная. Никога не съм го питала.
— Млад ли беше?
Гален почувства раздразнение в гласа си и се опита да го прикрие.
Тес го погледна изненадано и поклати глава.
— Мисля, че имаше внуци.
Гален усети, че напрежението му се стопи. Донесе кофата с врящата вода и я сложи до нея.
— Харесваше ли го?
— Харесах конете му. В началото беше доста досаден, но когато забеляза, че мога да съм му от полза за конюшнята, стана почти приятен.
— Почти ли?
— Ами да. Престана да ми се кара, посети майката игуменка и я убеди да ме пуска два пъти седмично.
— И как успя?
— Увери я, че ще ме държи под око, и й каза, че имам дарба да лекувам болни животни. Добави също така, че и Свети Францис би поощрил моята загриженост към четириногите божи създания — Тес се разсмя. — За първи път бях сравнена със светец. Преподобната майка много се изненада.
— А добрият граф си намери конярче.
— Нямах нищо против. Обичах конете. Те правеха живота ми в манастира поносим — Тес се обърна към Гален и го погледна с грейнало от радост лице. — Един ден и аз ще си имам чудесна конюшня с коне като Селик и Телзан.
Погледът му проследи грациозната извивка на шията й о продължи към малките стегнати гърди, които се очертаваха под тънката рокля. Кожата й беше невероятно гладка. Представи си колко приятно би било докосването му до нея.
— Ще си имам и кучета, а може би и пощенски гълъби. О, това се казва щастлив живот, нали?
— И никакви модерни салони за приеми?
Звънкият й смях изпълни помещението.
— И какво да правя там? Не мога да си представя нещо по-скучно от четенето на поезия и обсъждането на Волтер и Русо.
Силното ухание на билки се смеси с лавандула и сапун, който се носеше от нея. Гален се доближи до девойката и се остави уханието й да проникне в сетивата му. Усети парещо желание в слабините. Не очакваше това да се случи толкова бързо. По дяволите, не му бе времето сега! Бе готов да я обладае, а тя се вълнуваше повече от присъствието на коня му, отколкото на самия него.