Гален й помогна да се качи в каретата, която ги очакваше пред църквата.
— Нямах предвид защита. По-скоро… съвместен живот.
— Повечето съпрузи са ужасни за съвместен живот. Прекалено заети са с другите жени, за да обръщат внимание на своите. Не, за една жена е далеч по-добре да живее сама. Мъжът само би й създавал неприятности.
Каретата потегли. Гален се отпусна на облегалката, погледна Тес и се усмихна.
— Ще видим дали след време ще продължиш да мислиш така. Все трябва да има някаква причина, поради която хората считат брака за свещен.
Тя го погледна изненадана.
— Естествено, и това е изгодата. Мъжът трябва да е сигурен, че ще има наследници, а жената — че бащата на децата и няма да я изостави след като утихне първоначалната му страст.
Тъмните му очи я наблюдаваха невъзмутимо.
— И това ли се случва?
Тя кимна.
— Разбира се. Ти самият го знаеш по себе си Обзалагам се, че от онази нощ не си се сещал за лейди Камила, нито пък за другата жена.
— О, напротив.
Тес се намръщи.
— Така ли? И кога?
— Винаги когато тялото ми е имало нужда от жена.
Гореща вълна заля страните й и тя бързо извърна поглед от него.
— Това не е любов. Това е само желание — каза тя, наведе се напред и се загледа през прозореца. Веднага съзря позната гледка. — А, ето я и онази кръчма! Помолих Саша да ме заведе в нея, но той ми отказа. Ти ще ме заведеш ли… довечера? — обърна се тя към Гален, след което бързо добави: — Разбира се, ако Селик е добре.
— Ще те заведа, но ако Селик не се чувства добре, сватбената вечеря ще трябва да се отложи.
— Защо се усмихваш така странно, Гален? И двамата знаем, че този брак не е особено важен.
— Напротив, изключително важен е.
Тя нетърпеливо махна с ръка.
— Добре, знаеш какво искам да кажа. Само съюзът е важен. Значи ще ме заведеш, така ли?
— Защо не? И без това ти дължа една вечеря заради старанието, с което се грижи за Селик, а и онова, което ще видиш там, може да се окаже поучително за теб.
— Харесва ми — каза Тес, докато обхождаше с поглед шумната кръчма. Дъските на дървения под биха хлътнали, а от фенерите по стените се издигаха стълбчета дим, който лютеше на очите и превръщаше въздуха в синкава мъгла. — Не е ли вълнуващо, Саша?
— Мястото ти не е тук.
— Разбира се, че е тук — усмихна се тя и погледна дяволито Гален, сядайки на стола, който той й беше поднесъл. — Аз съм омъжена жена и мога да ходя където си пожелая. Нали така, господарю мой?
— С известни ограничения — отвърна той и огледа помещението с безразличие.
— Не виждам нищо интересно в това заведение. Как можеш да говориш така? — възмути се Тес и без да сваля ръкавиците си, скръсти ръце върху изподрасканата маса. — Тук е чудесно и вечерята ще бъде отлична, убедена съм в това.
— Освен ако няма хлебарки в задушеното Вярно, че храната беше малко еднообразна, но затова пък готвачът бе съвсем чист и дори съм сигурна, че… онази там проститутка ли е? — Тес се беше загледала и една русокоса жена, облечена в мръсна зелена рокля, която седеше на коленете на един моряк. — Много е хубава, нали?
— Дори прекалено за своята порода — съгласи се Саша, докато келнерът безцеремонно сложи три чаши пред тях и ги напълни с червено вино от една огромна гарафа.
— Порода ли? — намръщи се Тес. — Не ми харесва тази дума. Тя не е нито кон, нито крава.
Саша отпрати келнера и огледа огромните гърди на жената, наполовина разголени от дълбокото деколте.
— Трябва все пак да признаеш, че има известни прилики.
— Не мога да призная нищо подобно. Тя е жена, а не животно. Сигурно се продава, защото няма друга възможност да се издържа.
— А, какво ще кажеш за своята Полин? Тя защо го прави?
— Полин не е проститутка, тя е… — Тес замълча, за да помисли. — Тя не е много умна и има малко интереси Може би го прави от скука.
Саша се задави с виното.
— Твърде е вероятно. Тя просто предоставя тялото си за… за забавление.
Тес почувства, че й се присмиват, но не обърна внимание. Въпросът за плътските удоволствия не я интересуваше много, освен може би съвсем малко и то от любопитство. А това място беше твърде интересно, за да си губи времето в спор за такива банални неща.
— Гладна съм. Може ли вече да вечеряме?
— Разбира се — Гален присви устни. — Първото задължение на съпруга е да задоволява апетита на своята съпруга.
— Престани, Саша! — смееше се безпомощно Тес, в ръцете на Саша, докато той я въртеше в кръг и залитайки крачеше към хотела. — Много пи! Ще паднем и двамата.
— Обиждаш ме — каза Саша, като премигваше с очи. — Мислиш, че не мога да нося виното, така ли? Но днес аз имам много радостен повод и съм почти щастлив. Дори изключително щастлив!