Гален нагази в блатото. Беше огромен мъж, тежеше много повече от Тес и моментално потъна до колене. Когато стигна до нея, калта вече го бе обгърнала до пояс.
— Дръж здраво кучето — каза Гален, като протегна ръка и я сграбчи за кръста. — И не се опитвай да ми помагаш.
После леко я повдигна и извика:
— Клонът, Саша!
Тес промърмори нещо успокоително на Аполон и спусна ръката си от врата към тялото му.
— Ами ако главата му потъне? Няма да може да диша!
— Ей сега ще се измъкнем оттук. Все пак по-добре се погрижи самата ти да дишаш.
— Аз съм отговорна за Аполон. За мен ще се погрижиш ти.
— Нима?
— Да.
Тес вече не се съмняваше, че е спасена. От момента, в който Гален обгърна кръста й и започна да я тегли към твърдата земя, у нея се появи странно усещане, че е в пълна безопасност. Тя вдигна глава и срещна погледа му:
— Зная, че няма да ме оставиш.
Ръцете му инстинктивно я притиснаха:
— Разбира се, че няма да те оставя — отвърна той и отмести поглед от нея. — Вече ми създаде достатъчно главоболия, за да си позволя да те изтърва. Още няколко сантиметра и ще можем да се хванем за клона, а след това Саша ще ни издърпа.
— Сто пъти по-добре, отколкото ако трябваше да влизам в тази мръсотия — усмихнато извика Саша. — И без това никога не съм обичал да се въргалям в калта. Знаеш ли, Гален, като си помисля, имам чувството, че всъщност ти направих услуга. В Седикхан едва ли би ти се случило такова приключение. Разбира се, ти също притежаваш пясъчни дюни, но какво…
— Клонът!
Саша протегна клона малко по-напред и Гален го сграбчи със свободната си ръка.
Принцът се наклони назад, за да има по-стабилна опора, и започна да ги тегли. След минута вече помагаше на Гален да излезе от тресавището.
— Мили боже! — възкликна Саша и започна да се превива от смях. Приятелят му беше покрит от главата до петите със сивкавокафява кал. — По дяволите! Направо си възхитителен! Ако сега те видеха отнякъде твоите скъпи приятелки, едва ли щяха да са толкова нетърпеливи да споделят леглото ти!
— А може би е точно обратното — отвърна Гален, обърна се и спусна Тес на коравата земя. — Бъди сигурен, че не безупречната ми външност е онова, което ги кара да си разтварят краката.
— Ти си непоправим циник. И нямаш никакво доверие в нежния пол.
Гален погледна многозначително към Тес:
— Такива разговори не са за пред деца.
— Нея ли имаш предвид? — поклати глава Саша. — Тес може и да е дете, но съвсем не е невежа. Тя отрасна в двореца и достатъчно е слушала такива неща.
Той се обърна към нея:
— Нали, хлапе?
— По-късно ще говорим за това. По-добре сега ми помогни — отвърна тя, тъй като в момента се опитваше да извади Аполон от калта.
Гален я побутна настрани, хвана кучето и го изтегли от блатото.
Животното веднага му се отблагодари, като разтърси гъвкавото си тяло и целия го изпръска с кал.
— Неблагодарна отрепка! — изруга Гален и избърса мръсотията от бузата си.
— Не го направи нарочно! — бурно защити животното Тес. — Кучетата винаги правят така. Не можеш да очакваш…
Тя внезапно се обърна към Саша и го погледна разгневена:
— Престани да му се смееш! Бен Рашид прояви изключителна смелост и не заслужава това от теб.
Сините очи на Саша заблестяха дяволито:
— Още едно завоевание, Гален. Е, вярно, че засега е малка, но след няколко години ще разцъфне в…
— Не му обръщай внимание — възмутено каза Тес.
— Не се тревожи. Изобщо не му обръщам внимание — отвърна Гален и погледна Саша с пренебрежение.
— Тес, къде е Полин? — попита Саша. — Предполагам, че не се разхождаш в гората сама?
— Разбира се, че не, но тя е заета с Мандел. Когато влязохме в гората, забелязах, че за известно време ще са заети и няма да имат нужда от мен.
Тес не гледаше братовчеда си, тъй като бе коленичила до Аполон и безуспешно се опитваше да изтрие част от калта по дългата му козина.
— Заети ли?
— Прелюбодействат.
Саша забеляза, че лицето на Гален едва забележимо трепна от силна изненада и той се засмя.
— О, в такъв случай няма да свършат скоро. Полин никога не се задоволява с един път.
— Коя е тази Полин? — попита Гален.
— Полин е вярната и добродетелна гувернантка на Тес — отвърна Саша, — а Мандел е един от конярите на скъпия ми чичо.
— Нищо не става — намръщи се Тес, отказа се да чисти козината на Аполон, стана и пъхна ръката си в тази на Гален: — Ела с мен. Зад хълма има езеро, където ще можем да се избавим от калта.
При тези думи тя се обърна към коня му, но изведнъж се закова на място, а очите й се разшириха от удивление: