— Ти си изключително пиян! — усмихна се Тес снизходително и го облегна на вратата. — Като те гледа как празнуваш, човек би казал, че днес е не моят, а твоят сватбен ден.
— Но аз празнувам тъкмо защото НЕ е моят сватбен ден — извика той, но усмивката му се стопи, а очите му се напълниха със сълзи, когато нежно докосна страната й — Малкото ми бедно дяволче!
— Като те гледам, приятелю, имам чувството, че в момента Тес се справя по-добре от теб — каза Гален, като се изравни с тях и отвори вратата. — Хайде, ще ти помогна по стълбите.
— Нямам нужда — махна с ръка Саша, провря се през вратата и тръгна към стълбището. — Аз съм напълно способен да… — кракът му пропусна второто стъпало и той политна напред.
— Напълно си способен да се проснеш по лице.
— Спънах се — каза Саша с достойнство. — Как да види човек къде стъпва, когато са оставили само една запалена свещ?
— Странно е как виждам аз? — Гален помогна на Саша да се изправи на крака и прокара ръка около кръста му. — Тъкмо излекувах Селик и нямам никакво намерение да се захващам с нов пациент.
— С кон ли ме сравняваш?
— Само когато си трезвен. В пияно състояние приличаш на слънчасала камила.
— Обида след обида!
— Какво друго можеш да очакваш от един варварин? — Гален тръгна нагоре по стъпалата носейки най-малко половината от тежестта на Саша, който бе започнал да си тананика някаква песен.
— Да повикам ли слугата му? — попита Тес.
— Саша вече не пътува със слуги — Гален спря, за да намести по-удобно товара си, и преметна ръката на принца около врата си. — Когато пътуваме Саид се грижи и за двама ни.
— Наистина ли? — Тес затвори външната врата и се загледа в двамата мъже. — Колко странно!
Този Саша, когото тя помнеше, винаги бе пътувал, придружаван от огромна прислуга — от готвачите до конярите.
— Не е толкова странно. Когато се пътува в пустинята, слугите само пречат — Гален вече бе изкачал стълбището и погледна надолу към нея. — Иди в стаята си. Ще дойда след малко.
Тя почувства силна уплаха, която сякаш я прониза като нож, и усмивката замръзва на устните й.
— Ще дойдеш ли?
— Разбира се.
— Разбира се — повтори на себе си Тес. Какво друго можеше да очаква? Това беше брачната й нощ. Според сделката трябваше да роди дете, а тя не беше глупава и знаеше, че то първо трябва да се зачене. Но нали й беше обещал да й даде известно време и тя си мислеше…
— Тес — каза нежно Гален, — иди в стаята си!
Тес кимна припряно и хукна нагоре по стълбището, като заобиколи двамата мъже, и влезе в стаята си. Не биваше да се разочарова толкова от Гален. Знаеше, че малко мъже държат на своята дума пред съпругите си. Тя затръшна вратата след себе си и притисна гръб в нея. Сърцето й биеше лудо. Кръвта нахлу в лицето й, страните й се зачервиха. Може би нямаше да е толкова ужасно, когато свикнеше. На Полин дори й харесваше. Тес често я чувала дори да моли за това.
Но Тес не беше Полин.
Все пак беше сключила сделка и трябваше да я изпълни. Знаеше, че когато Гален дойде при нея, трябва да бъде гола. Значи трябваше да се съблече и да се приготви.
Тес въздъхна дълбоко, отлепи се от вратата и се зае да откопчава перлените копчета на зелената си рокля.
Пет минути по късно вече беше напълно съблечена и лежеше под завивките. В стаята беше топло и нямаше причини да трепери. Каза си, че всичко ще бъде наред. На Полин й харесваше, а жената в кръчмата като че ли нямаше нищо против морякът да я милва…
Вратата се отвори. Гален влезе и вдигна свещта, която носеше. Видя Тес, сгушена до дъбовата табла на леглото, и недоволен сви устни.
— Какво щастие е да имаш толкова щедра съпруга. Признавам, че не очаквах да те намеря толкова всеотдайна.
— Не съм всеотдайна опита се тя да успокои треперещия си глас. — Това не ми харесва.
— Тогава защо е това покорство?
— Не е покорство. Достойнство е. Не можем да имаме бебе, ако не те приема.
— Сега разбирам — каза той и затвори вратата след себе си, — но нали ти казах, че мога да почакам, докато свикнеш с мен, преди да консумираме брака си?
— Да, но преди малко ми каза да те чакам… — вълна на облекчение премина през тялото й. — Помислих, че си променил решението си.
— Аз спазвам своите обещания. Когато променя решението си, ти ще си първата, която ще разбере — постави оловния свещник върху масичката, съблече жакета си и го метна на стола — Нямам намерение да те насилвам.
— Няма да ме насилваш. Сделката си е сделка.
— Предпочитам и ти да го желаеш — развърза коприненото си шалче и го издърпа. — Не е задължително да забременееш веднага, а и не искам да стискаш зъби винаги когато те докосвам.