— Защо? — повтори Гален.
Тамар сви рамене.
— От любопитство.
— Уби ли някои от моите хора, докато се промъкваше в лагера, за да задоволиш любопитството си?
Тамар поклати глава.
— Никой не ми се изпречи на пътя.
— Чудя се дали не лъжеш.
— Теб да лъжа!
— И още как! Стига да ти изнася.
— Прав си, но в случая не беше необходимо. Никого не съм убивал — отправи поглед към Тес и я изгледа критично. — Моите съгледвачи ми казаха, че има червена коса. Кожата й е прекрасна, но тя не е твоят тип, Гален. Трябва да я опозная по-отблизо, за да разбера какво си намерил в нея.
Тес седна на леглото.
— Гален, мога ли да зная кой е този човек?
— Има чужд акцент — забеляза Тамар. — Да не си я хванал някъде в чужбина?
— Жената току-що пристига от Франция. Открих я в една кръчма в Динар.
Тес погледна Гален изумена.
— Трябваше да се досетя. Французите отдавна те привличат — усмихна се мъжът и се приближи към Тес. — Бива ли я?
— Бива я — Гален погледна Тес и замръзна на място. — Ти, кучи сине, ти си я порязал! — извика той, когато забеляза шията й. Прекоси шатрата, коленичи до Тес и я попита: — Добре ли си?
Тамар се навъси.
— Какво толкова! Една драскотина!
Гален не го погледна.
— Ти премина всякаква граница, Тамар — каза той и се обърна към нея, докосвайки нежно раната върху шията й. — Не се страхувай!
— Не се страхувам — отвърна Тес и погледна Тамар. — Как да се страхувам от един мъж, който се промъква като змия в тъмнината и напада спяща жена?
Тамар се изчерви, а устните му се сгърчиха в отвратителна усмивка.
— Да ти покажа ли как, курво с курво? — взря се за миг в предизвикателното й изражение и добави глухо: — Има нужда от превъзпитание. Можеш да оставиш това на мен, Гален.
— Кога съм ти давал нещо, което ми принадлежи?
Тамар го погледна изненадан.
— Тя е само една жена. И по-рано сме си разменяли жени.
— Отскоро съм с нея и още ми е интересна.
— Хайде да се спазарим, искаш ли? Дай ми я за две нощи и ще можеш свободно да кръстосваш из страната ми.
— Не е твоя страна.
— Моя е, щом аз казвам.
— Не е, щом аз казвам. Думите не означават нищо.
— Но кръвта означава всичко — каза Тамар. — А ти знаеш колко много обичам мириса на кръв.
— Да, зная.
— Но, не повече от теб. Ти побесняваш, когато те обхване бойна треска.
— Тогава трябва да внимаваш да не пробудиш тази треска — уморено каза Гален.
Тамар се вгледа в него. По лицето му бяха изписани най-различни чувства.
— Предизвикваш ли ме, приятелю?
— Предупреждавам те, Тамар!
Тамар погледна ножа си, който лежеше на килима.
Мускулите по бедрата на Гален се стегнаха и Тес усети, че той се готви да скочи.
Зъбите на Тамар се оголиха в зла усмивка.
— Не сега, Гален. След два дена съм планирал нападение над Ел Кабар — огледа шатрата. — А сега ме почерпи чаша вино и ще те оставя да си легнеш.
Гален посочи с поглед порязания врат на Тес и присви устни.
— Никакво вино под моя покрив, Тамар.
Тамар се намръщи, след това сви рамене.
— О, много добре. Тогава ми дай ножа.
— Ще го намериш забит в голямата палма до езерото веднага щом потеглим утре. Не бих рискувал да те оставя да прережеш гърлото на някои от моите хора, само за да компенсираш разочарованието си.
— Колко добре ме познаваш — ухили се Тамар, но след малко помръкна. — Но не познаваш себе си, стари приятелю. Ела с мен в моя лагер и ти обещавам, че ще останеш доволен.
— Довиждане, Тамар.
— До следващия път — отвърна Тамар и погледна към Тес. — Прекалено слабичка е, но аз обичам дребните. Те карат мъжа да се чувства като бик, който мушка по-малките животни — поклони се и на нея. — При следващата ни среща ще се радвам да науча твоята лейди на по-сдържан език.
С тези думи напусна шатрата. Тес издиша въздуха, който, незнайно защо, беше задържала в гърдите си.
— Това беше… твърде интересно.
— Интересно ли? Забелязал съм, че имаш особено предпочитание към тази дума — изненадата върху лицето на Гален се смени с израз на уважение. — Но иначе си права, Тамар може да се нарече и интересен човек.
— А как по друг начин може да се нарече?
— Убиец, насилник, бандит. В Седикхан няма по-зъл шейх от него.
— Говореше така, сякаш те познава добре.
— Заедно израснахме в Заландан За известно време бащиното му племе и Ел Заланд бяха сключили мирен договор. Когато Тамар дойде на власт, договорът беше нарушен и той се върна на север — Гален стана, отиде до стълба в центъра на шатрата и угаси фенера. — Можеш да заспиваш. Той няма да се върне.
— Не успях да разбера защо дойде?