Гален свали ризата си и се върна на дивана.
— Никой не знае защо Тамар прави едно или друго нещо. Ръководи се единствено от своите прищявки — каза той, легна на дивана и протегна дългите си крайници. — Тамар е един разюздан бандит и абсолютен дивак.
— Но някога сте били приятели.
— Някога, да.
Той замълча, но Тес все още усещаше напрежението, което се излъчваше от него.
— Защо го излъга за мен?
— Реших, че така е по-добре. Тамар не иска Седикхан да се обедини. Харесва му животът такъв, какъвто е сега. Желанието му да те притежава щеше да се засили, ако научеше, че ти си част от моя план.
Тес изведнъж си спомни думата, с която я бе назовал Тамар.
— Какво е кадина?
— Жена за удоволствия.
— Не можеше ли да му кажеш, че съм твоя съпруга, и пак да запазиш личността ми в тайна.
— Можех, но това щеше да го направи подозрителен. Той знае, че нямах никакво желание да се женя.
При тези думи Тес почувства, че я прониза неочаквана болка.
— Да, разбирам те — прошепна тя. Лежеше неподвижно и размишляваше върху току-що случилите се събития. След малко отново се обади. — Ти каза, че никой не знае защо Тамар върши някои не ща, но аз мисля, че ти знаеш.
— Да. Винаги съм бил в състояние да предвидя всяка негова стъпка.
— Как?
Той направи дълга пауза и Тес си помисли, че няма да отговори.
— Защото той е моят огледален образ.
— Какво?!
— Той е това, което бях аз и което отново мога да стана.
Изумена, тя почти извика:
— Но ти каза, че той е злобен бандит!
— Да.
— Разбойник и насилник?!
— Да.
Тес отново усети прилива на чувствата, които се излъчваха от стегнатото му тяло. Усети необузданата страст, контролирана с усилие, но не откри и следа от онази злоба, която се бе проявила в Тамар.
— Ти грешиш. Никога не би могъл да бъдеш като Тамар.
— Не греша — едва чуто промълви Гален, — но това няма да се случи. Стига само да проявявам воля, да се боря срещу него и да бдя…
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
— Гален ми каза, че сте имали среднощен гост — каза Саша на следващата сутрин, когато повдигна Тес върху седлото. — Не бива да се тревожиш, че това ще се повтори — Калим беше порицан, задето е допуснал Тамар да се промъкне по време на неговия пост.
— Гален го е наказал?
— Гален рядко наказва. Просто му каза, че е разочарован от него.
— Това е странен начин на управление.
— Това е начинът на Гален и досега той винаги се е оказвал ефикасен. Разочарованието на Гален боли много повече, отколкото обидата от всеки друг.
Тес сбърчи нос.
— Калим навярно много съжалява, че онзи дивак Тамар не ми е прерязал гърлото. Ясно е, че той не ме харесва.
Саша погледна настрани.
— Въобразяваш си. Как може да не те харесва, когато не те познава?
Тес си спомни пълния му с възмущение поглед, когато Гален му я представи, и поклати глава.
— Не си въобразявам — в този миг тя зърна Гален да излиза на кон от лагера, придружаван от Калим. — Какво знаеш за този Тамар?
— Не много. През последните години имаше няколко спречквания между неговото племе и Ел Заланд, но Гален гледа да го избягва.
— Защо?
Саша сви рамене.
— Нямам представа. Гален не говори за това.
— Заедно са отрасли. Може би все още го обича.
Саша поклати глава.
— Гален не би допуснал приятелството да се намесва, стане ли въпрос за доброто на Ел Заланд. Вероятно се срещат рядко поради голямото разстояние между племената ни.
— Да, сигурно е така — тя хвана поводите. — Да тръгваме! Гален вече напусна оазиса.
— Няма защо да бързаме — извъртя се Саша на седлото. — Докато стигнем Заландан, ти ще трябва да яздиш в края на колоната заедно с мен.
— Няма да изостана — обидена каза тя. — Яздя по-добре от теб.
— Не в това е причината. Гален трябва да е най-отпред заедно с Калим, за да води ескорта, но иска ти да си далече от главните сили.
— Света Богородице! — ръцете й стиснаха здраво юздите. — Първо ме затваря в онази шатра, а сега ме заставя да му дишам праха. Омръзна ми да ме…
— Обиждаш ме — прекъсна я Саша и направи обидена физиономия. — Не си ме виждала от години, а моята компания вече ти дотяга.
— Знаеш, че не това исках да кажа.
— Потърпи още само пет дни — каза той — докато стигнем в Заландан, и ще видиш, че нещата ще се променят.
Тес го погледна сериозно.
— Свобода ли ще получа?
— До известна степен.
Тя подкара коня си в тръс.
— До известна степен — повтори през зъби. — Всички тези ограничения никак не ми харесват. Когато стигнем в Заландан, повече няма да ги търпя.
— Почакайте, Мейджира! — двамата се обърнаха едновременно и видяха един млад мъж, който се приближаваше в галоп към тях. Когато спря, той се усмихна широко и сведе глава в учтив поклон. — Привет, Мейджира! Тъй като ще се движим отделно от главните сили, Калим ме изпрати да ви охранявам и да ви служа по време на пътуването. Казвам се Юсеф Бенардан.